Имало едно време едно бебе. То не можело да говори. Родителите му го обичали много и все се опитвали да отгатнат защо плаче и защо се смее, за да му помогнат да плаче по-малко и да се смее повече. Само че далеч невинаги успявали да познаят. Не можели да надникнат в мислите му!
И то не можело да надникне в техните. После пораснало малко и се научило да говори. Колко хубаво било това! Изведнъж можели да говорят кой кога е гладен и дали му е студено или топло. И дали му се спи. И дали трябва да си прибира стаята. Можели да си говорят и за много други неща! Ама невинаги се сещали. Човек просто не се сеща всеки ден да говори с детето си за дракони. Или за вълшебни пантофи. Или какво би станало, ако се заселят във фар.
За щастие, съществуват детските книги. И умното дете често може да прикотка своя родител да му почете преди лягане. Така двамата попадат заедно в нейния свят. И той си остава за тях, могат винаги да се разприказват за него. И не само приказките, а всяка добре написана детска книга. Когато четеш с родителите си за октоподи, октоподите вече стават ваша тема за разговор. Четете за Кай и Герда - и вече можете да се шегувате с някоя многознайка, че и тя като принцесата от приказката се мисли за много умна, защото е прочела всички вестници и после пак ги е забравила. Така детските книги се превръщат във вашите семейни митове. Има старогръцки митове, има египетски, има индийски, а има и митове на твоето собствено семейство. Те винаги носят нещо от детските книги, които споделяте.
А после порастваш и почваш да четеш книгите сам. Значи ли това, че си сам в историята? Не!
Там има поне още един човек, нейният автор. И вие сте заедно по един много специален начин - ти буквално четеш мислите му! Или мислите ѝ, ако е авторка. Помисли само: мислите уж са нещо толкова нетрайно, докато си помислиш нещо, и си го забравил. Но все пак можеш да четеш мислите на човек, живял в съвсем друга епоха! Нещо повече, можеш да се разхождаш из тях като във вълшебен свят. И техният свят да бъде и твой - дори когато пораснеш. Можеш да го споделиш с когото си искаш, например някой ден със своите деца.
И това ако не е магия! Честит Ден на детската книга!
И то не можело да надникне в техните. После пораснало малко и се научило да говори. Колко хубаво било това! Изведнъж можели да говорят кой кога е гладен и дали му е студено или топло. И дали му се спи. И дали трябва да си прибира стаята. Можели да си говорят и за много други неща! Ама невинаги се сещали. Човек просто не се сеща всеки ден да говори с детето си за дракони. Или за вълшебни пантофи. Или какво би станало, ако се заселят във фар.
За щастие, съществуват детските книги. И умното дете често може да прикотка своя родител да му почете преди лягане. Така двамата попадат заедно в нейния свят. И той си остава за тях, могат винаги да се разприказват за него. И не само приказките, а всяка добре написана детска книга. Когато четеш с родителите си за октоподи, октоподите вече стават ваша тема за разговор. Четете за Кай и Герда - и вече можете да се шегувате с някоя многознайка, че и тя като принцесата от приказката се мисли за много умна, защото е прочела всички вестници и после пак ги е забравила. Така детските книги се превръщат във вашите семейни митове. Има старогръцки митове, има египетски, има индийски, а има и митове на твоето собствено семейство. Те винаги носят нещо от детските книги, които споделяте.
А после порастваш и почваш да четеш книгите сам. Значи ли това, че си сам в историята? Не!
Там има поне още един човек, нейният автор. И вие сте заедно по един много специален начин - ти буквално четеш мислите му! Или мислите ѝ, ако е авторка. Помисли само: мислите уж са нещо толкова нетрайно, докато си помислиш нещо, и си го забравил. Но все пак можеш да четеш мислите на човек, живял в съвсем друга епоха! Нещо повече, можеш да се разхождаш из тях като във вълшебен свят. И техният свят да бъде и твой - дори когато пораснеш. Можеш да го споделиш с когото си искаш, например някой ден със своите деца.
И това ако не е магия! Честит Ден на детската книга!
Вкъщи винаги се чете нещо. Мама ми четеше, но вече рядко го прави, защото аз си чета сама и понякога чета на сестричката ми.
Текста е много интересна.
Хубаво
Текста е много интересен!
Текста е хубав и интересен.
Статията е забавна!
За да може едно дете да има обогатен речник трябва да чете.
Че всяко дете трябва да чете книги.
Че е хубаво да четем книжки