Този уикенд се чудех какво да правя, та припалих машината на времето и отпърпорих към село Слатино край Кюстендил. Стигнах в един топъл февруарски четвъртък преди 6800 години. Спрях пред просторната, измазана с фина глина къща на Неолитини. Неолита ме посрещна и от вратата започна да нарежда: “Ще го убия тоя моя! Влез де, влез, тъкмо съм сварила леща. Него го няма. Отиде на лов. Миналата седмица лъв ми довлече. В лъва месо няма. Утрепал го само да се покаже какъв герой е.