Ние от "Вижте" наистина обичаме куклен театър. Но не всички постановки са еднакво хубави.
Затова решихме да изгледаме колкото се може повече от Международния панаир на куклите и да ти препоръчаме само това, което наистина ни е харесало. Цялата програма на Панаира можеш да видиш тук. 

„Доктор Дулитъл“

Режисьор Катя Петрова, сценограф Юлиян Табаков, музика Христо Йоцов

Защо ти казваме какъв е екипът, вместо за какво се разказва?

Първо, защото ти със сигурност знаеш историята на добрия доктор, дето толкова обичал животните, че напълнил къщата си с тях; знаеш как заминал за Африка да спасява болните маймуни, знаеш за корабокрушението, за маймунския мост... Ако не, още по-добре, ще се изненадаш!

Второ, защото тези професии са наистина страшно интересни.
Кукленият режисьор измисля как точно пиесата да оживее на сцената. Той (или "тя" – ето, в случая разказваме за Катя Петрова) избира пиесата. Измисля основната идея – какво да е особеното в това представление. После избира и кани артистите (куклениците). После кани човека, който ще направи костюмите и декорите. Този пък човек се нарича сценограф и в тази пиеса това е Юли Табаков, когото обещаваме да интервюираме за "Вижте". После кани композитор да напише музиката... Всички репетират, а когато са готови, канят публика и играят пиесата за съвсем, съвсем пръв път пред нея. Ура – премиера!

На премиерата залата беше претъпкана. Имаше и деца, и родители, и възрастни, които бяха дошли съвсем без деца, въпреки че сигурно знаеха как ще завършат приключенията на героите. А пиесата беше интересна не само защото ставаше въпрос за кораби, маймуни, акули и Африка. Имаше например цели три начина, по които бяха показани животните!
Първо, имаше актьори в костюми на животни. Но направени много майсторски и с истинско въображение. Аз най-много харесах прасето и маймуната. Но и крокодилът беше направен много оригинално - главата на актьора беше всъщност крокодилско око!
После имаше кукли с размерите на плюшени играчки. Актьорите ги водеха като в класическия куклен театър. А освен това имаше и няколко хартиени кукли – лястовиците и болните маймуни, които правят маймунския мост.

„Ламята от улица „Войтешка“ на Държавния куклен театър – Габрово

Режисьор Владислава Джамбазова, сценография и кукли Емeлияна Андонова – Тотева, музика Владимир Джамбазов

Не се учудихме, че децата в залата не спряха да се смеят, а по-малките дори се опитваха да разговарят с героите! Тази постановка беше направена много талантливо. В нея имаше само една кукла (на малката ламя, която всъщност е омагьосано момиче), другите герои бяха актьори. Но колко хубаво играеха – сякаш бяха анимационни персонажи от много любима стара класика. Особено Петър Гайдаров, който играеше главната роля - на г-н Тротина от Бюрото за загубени вещи. Хем те разсмива, хем го обикваш и започваш да си задаваш по-сериозни въпроси. Имат късмет децата в Габрово – очевидно кукленият им театър е много добър.

И за да не помислиш, че ние просто всичко харесваме и препоръчваме - канадската постановка „Великото творение“ по-скоро не е за деца. Най-интересното в нея трябваше да бъде „невидимият“ втори актьор, който мести разни предмети във въздуха, все едно плуват в пространството. Това се прави, като вторият човек е облечен в черно и стои в сянка на черен фон... и много внимава да не се виждат черните ръкавици!