Обичаш ли да правиш снежни човеци? Ние много обичаме! Но знаеш ли какво? Те невинаги са просто купчинки сняг… Някои от тях имат своите тайни! Днес ще ти разкажем за тях.
„Снежният човек“ на британския автор Реймънд Бригс
В тази история няма нито една дума! Всичко е разказано с красиви илюстрации.Джеймс е малко момче, което много обича зимата. Един ден, когато натрупва пухкав сняг, той прави огромен снежен човек. А през нощта става малко чудо… снежният човек оживява! Представете си радостта на Джеймс! Двамата стават неразделни и изживяват магични приключения. Дори срещат самия Дядо Коледа! А какво се случва след това, можеш да видиш в анимационния филм малко по-надолу.
Авторът Реймънд Бригс умее да разказва истории, които напомнят на тихи зимни вечери, когато снегът бавно покрива всичко с мека пелерина. Бригс вижда в света нещо особено… Нещо, което често убягва на другите – магията в обикновеното. Затова, ако вземеш негова книга, ще откриеш не само приключения… но и усещането, че някъде, скрито в снега, те очаква нещо необикновено.
Снежният човек и врабчето
Българският писател Светослав Минков пък ни разказва една много трогателна история. В нея снежен човек се сприятелява с едно врабче! Цяла зима снежният човек дели с врабчето… носа си!Ето колко хубаво е описана срещата им:
— Ох! — въздъхна врабчето. — Умирам от глад!
— Знаеш ли що? — каза снежният човек. — Я вземи че си клъвни от носа ми, той е от морков. Все ще се заситиш малко. Само внимавай да не ми изядеш целия нос.
— Колко си добър! — изчурулика радостно гладната птичка и скочи върху дръжката на метлата. Протегна мъничката си главица и закълва лакомо вкусния морков.
— Ех, да знаеш колко хубаво е в небесните висини! — рече замислено снежният човек. — Всички тия снежинки, от които съм направен сега, бяха малки дъждовни капчици. Когато се отрониха от облаците, те блестяха като елмазени зрънца, но после дъждовните капчици замръзнаха, залепваха се една о друга и се превръщаха в големи снежни парцали…
„Колко сладък морков!“ — мислеше си врабчето, без да слуша какво му говори снежният човек. То беше изяло вече върха на носа му и продължаваше да кълве нататък, когато изведнъж го сепна писклив глас:
— Ей-ей, какво правиш? Стига ти толкова! Ще ме оставиш без нос!
Наричат Светослав Минков “баща на българската фантастика”. В книгите си той се пита какво ще стане с хората в бъдещето и измисля вскякави говорещи машини и фантастични случки. Освен това е превеждал големия майстор Ханс Кристиан Андерсен на български. Може би и затова се е вдъхновил да пише също красиви детски приказки.
Олаф от „Замръзналото кралство”
Олаф е най-сладкият снежен човек, който можеш да си представиш! Той е създаден от Елза и Ана, когато били малки. Оживял е от магията на Елза. Макар да е направен от сняг, той мечтае за топлина и слънце. Непрекъснато прави глупави неща, но въпреки това е очарователен. С Олаф светът изглежда по-светъл и по-смешен точно както детството на Елза и Ана.Когато създавали Олаф, художниците аниматори опитали много различни идеи за външния му вид. Например пробвали да му сложат вежди от трева или клонки, но в крайна сметка избрали вежди, които приличат на кора от дърво. Освен това лактите на Олаф никога не се сгъват! Тоест почти никога – веднъж успява, докато мечтае и пее песента „През лятото“... А ако гледаш внимателно, ще видиш, че лактите му се сгъват за малко и в един от трейлърите!
А ето тук и обещаното филмче по книгата на Реймънд Бригс:
Според мен майката и бащата.
Радвам се,че Джеймс и снежния човек са станали приятели.