Запалването на олимпийския огън е една от най-важните и обичани традиции в съвременния спорт. Няколко месеца преди всяка олимпиада огънят лумва на специална церемония в Олимпия, Гърция. Мястото не е избрано случайно – както сигурно ти подсказва името, точно там преди стотици години са се провеждали древните олимпийски игри. От там тръгва щафета със запалена факла, която свършва на олимпийския стадион. Щафетата е чудесна възможност за среща между стари и млади спортисти. А някои наистина са доста стари. Тази година в събитието ще участва най-възрастният жив олимпийски шампион на Франция.

Шарл Кост печели златен медал в отборното състезание по колоездене преди цели 76 години – на Игрите в Лондон през 1948-а. Тъй като те са се провели съвсем скоро след края на Втората световна война, в тях нямало и следа от грандиозността, с която сме свикнали днес. Всъщност организаторите дори загубили плочата с френския химн и не могли да го пуснат в чест на шампионите. А когато Шарл се прибрал във Франция, правителството забравило да му връчи Ордена на Почетния легион. Грешката беше поправена едва преди две години – Шарл получи полагащото му се отличие и най-после чу Марсилезата в своя чест.

Преди дни той беше зарадван и с нов знак на уважение. А именно поканата да участва в щафетата с олимпийския огън. Новината дойде тъкмо навреме – тази седмица Шарл Кост навършва 100 години! Той казва, че е много горд и развълнуван, но и леко се безпокои. Все пак не е лесно да тичаш с тежка факла в ръка, особено когато ти самият си на цял век. Е, до началото на щафетата през месец май има време и Шарл е решен да тренира усилено.

Тези дни чухме и за друго впечатляващо спортно постижение на възрастен човек. Италианката Ема Мария Маценга подобри световен рекорд в своята възрастова група. Тя пробяга 200 метра за по-малко от 55 секунди. И ако това не ти се вижда чак толкова впечатляващо, трябва да знаеш, че Ема е родена през 1933-та. Сам можеш да сметнеш на колко години е тя. Разказва, че започнала да тича през 1956-а, докато била студентка по химия. Оттогава не пропуска ден без джогинг и колоездене. Това не е първият ѝ рекорд, а вече се готви и за следващия. Но казва, че целта ѝ не са рекордите, просто иска да се чувства здрава и активна.

Един друг възрастен човек със спортен дух обаче определено се стреми към рекордите. Преди няколко месеца австралиецът Хенри Янг стана първият столетник, участвал на официален тенис турнир. Както сам каза: „Страхотно е да си първи. Това е постижение, което никой не може да ти отнеме“. А постиженията не спират дотук. Освен че стана най-старият професионален тенисист в света, той не се задоволи с това просто да участва в турнира. Още в първия си мач Хенри разби своя „млад“ съперник (95-годишен). И тъй като това не му стигна, реши да се включи и в турнирите на двойки и на смесени двойки. Той казва, че се надява да продължи така още много години: „Обичам живота, а животът трябва да се живее. Искам да се забавлявам и да играя тенис“.

Разбира се, не всеки стар човек може да прави такива неща. Но тези възрастни спортисти дават пример най-вече с изключителния си дух. Хенри Янг казва, че е претърпял операции на двете колене, на таза, на сърцето и дори на носа си, но това не го е отказало да се наслаждава на живота. Добър урок за всички ни – и стари, и млади. Може да прочетеш тази статия на дядо си или баба си, за да ги мотивираш да се грижат за себе си.