Знаеш ли какво е бас?
Това е най-плътният мъжки глас в операта. Обикновено басите пеят ролите на царе, на родоначалници, дори на самия Мефистофел!
Изобщо басът излъчва сила - независимо дали е лиричен, драматичен или някакъв друг. Въобще - царствена работа!
Eто, чуй как звучи:
А един от най-големите баси в историята на 20. век е роден в Пловдив и се казва Борис Христов.
Дядо му бил псалт, тоест пеел в църковния хор - толкова хубаво, че чак птичките се заслушвали. Той предал дарбата си на синовете си, включително и на бащата на Борис, който иначе бил гимназиален учител.
Когато Борис пораснал, майка му настояла да учи право - също като по-големия си брат. И момчето я послушало. Но още на следващата година се записало и в прочутия хор "Гусла". Приемът там бил толкова тежък, колкото и този в операта!
Диригентът много харесал гласа му, искал да го направи солист; Борис пял и пред прочутия руски певец Шаляпин, който също много го харесал, но момчето продължавало да се стеснява и да смята, че в пеенето е само любител. Един много-много студен ден (било МИНУС осемнайсет градуса) Борис участвал в службата на дворцовия параклис. Царят чул гласа му и отишъл да го види. После отишъл да го слуша в операта. А после най-сетне го убедил, че съдии в България има много, но гласове като неговия - не! И го изпратил в Италия да учи.
Само че междувременно в Европа имало страшна война - Втората световна война. През 1944 г. Борис Христов трябвало да се бие на страната на Германия. Той отказал и бил изпратен в лагер (нещо като затвор, в който обаче трябва и да работиш тежък труд). Излязъл оттам, когато войната свършила.
Върнал се в Италия съвсем беден, но продължава да учи и скоро започва да пее на сцена. Първо в хор, после самостоятелни арии, после много бързо малките сцени се сменили с големи, със световни... Борис Христов станал едно от най-големите имена на световната опера!
Партнирал си с други легенди на оперното изкуство, например с Мария Калас. Бил изключително ценен и обичан.
Само че вече не можел да се върне в България. Междувременно тук дошло комунистическо управление. Който живеел извън страната, не можел просто така да се върне. Дори когато брат му бил болен и имал нужда от операция в Италия, властите не позволили на Борис да го вземе при себе си, за да се лекува. И когато баща му починал, на Борис не му било разрешено да дойде за погребението.
Въпреки всичко обаче той продължавал да обича родината си и да знае, че тя е нещо различно от хората, които я управлявали. И днес неговото наследство позволява на много млади български оперни певци да учат в Италия.
А ти сигурно познаваш гласа му от едно от най-тържествените неща, изпети някога на български - "Многая лета"!
Това е най-плътният мъжки глас в операта. Обикновено басите пеят ролите на царе, на родоначалници, дори на самия Мефистофел!
Изобщо басът излъчва сила - независимо дали е лиричен, драматичен или някакъв друг. Въобще - царствена работа!
Eто, чуй как звучи:
А един от най-големите баси в историята на 20. век е роден в Пловдив и се казва Борис Христов.
Дядо му бил псалт, тоест пеел в църковния хор - толкова хубаво, че чак птичките се заслушвали. Той предал дарбата си на синовете си, включително и на бащата на Борис, който иначе бил гимназиален учител.
Когато Борис пораснал, майка му настояла да учи право - също като по-големия си брат. И момчето я послушало. Но още на следващата година се записало и в прочутия хор "Гусла". Приемът там бил толкова тежък, колкото и този в операта!
Диригентът много харесал гласа му, искал да го направи солист; Борис пял и пред прочутия руски певец Шаляпин, който също много го харесал, но момчето продължавало да се стеснява и да смята, че в пеенето е само любител. Един много-много студен ден (било МИНУС осемнайсет градуса) Борис участвал в службата на дворцовия параклис. Царят чул гласа му и отишъл да го види. После отишъл да го слуша в операта. А после най-сетне го убедил, че съдии в България има много, но гласове като неговия - не! И го изпратил в Италия да учи.
Само че междувременно в Европа имало страшна война - Втората световна война. През 1944 г. Борис Христов трябвало да се бие на страната на Германия. Той отказал и бил изпратен в лагер (нещо като затвор, в който обаче трябва и да работиш тежък труд). Излязъл оттам, когато войната свършила.
Върнал се в Италия съвсем беден, но продължава да учи и скоро започва да пее на сцена. Първо в хор, после самостоятелни арии, после много бързо малките сцени се сменили с големи, със световни... Борис Христов станал едно от най-големите имена на световната опера!
Партнирал си с други легенди на оперното изкуство, например с Мария Калас. Бил изключително ценен и обичан.
Само че вече не можел да се върне в България. Междувременно тук дошло комунистическо управление. Който живеел извън страната, не можел просто така да се върне. Дори когато брат му бил болен и имал нужда от операция в Италия, властите не позволили на Борис да го вземе при себе си, за да се лекува. И когато баща му починал, на Борис не му било разрешено да дойде за погребението.
Въпреки всичко обаче той продължавал да обича родината си и да знае, че тя е нещо различно от хората, които я управлявали. И днес неговото наследство позволява на много млади български оперни певци да учат в Италия.
А ти сигурно познаваш гласа му от едно от най-тържествените неща, изпети някога на български - "Многая лета"!
