Казват, че Коледа е семеен празник, че е време за тишина и близост.

Много често обаче хората разбират празниците просто като време за преяждане, за трескаво готвене, за сръдни кой какво не свършил, за притеснения дали другите ще си харесат подаръците, за сръдни кой какво не е получил...

Искам да ви споделя една наша домашна традиция. Може и на вас да ви хареса. Тя е много проста.

Ето я: когато тамянът е запален и пожеланията са казани, когато коледната пита е разчупена и всеки си е хапнал от нея, когато всички са опитали от ястията и вече няма гладни...
тогава идва времето да намалите малко светлината. Нека остане само една нощна лампа. 

И всеки от семейството да почете мъничко на глас на другите. Нещо, което му е харесало през годината.

Изборът е негово право - може да е страничка от детска книжка, може да е стихотворение, може да е каквото си иска. Всички други слушат тихо и внимателно.

После идва ред на следващия.

Първата година е добре да кажеш на всички отрано да си приготвят четиво. На следващите Коледи вече всички ще си знаят.

Много е хубаво, опитай.

Светли празници!