“Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин е сред най-обичаните книги на 20. век. Историята за Единствения пръстен и приключенията на хобити, хора, елфи и магьосници е вълшебна. Дълго време хората се съмнявали, че някой ще успее да я превърне във филм. Историята има много детайли, а читателите имат големи очаквания. Един талантлив режисьор на края на света обаче си казва: “Приемам предизвикателството!”. През декември 2001-ва първият от трите филма вече е факт. А заради приноса си за киното режисьорът получава рицарско звание. Филмовият герой сър Питър Джаксън.

Направи си сам - филмови магьосници

Режисьорът е Шефът на филма. Той решава как да се случват всички важни неща. И най-вече: как образите от въображението му да стигнат до зрителите. За голям филм като “Властелина” не е достатъчно да се използват костюми и грим: нужни са и “специални ефекти”. Например за слабото като скелет тяло на Ам-гъл или битката на магьосника Гандалф със страшния Балрог. Всичко това се прави в „Уета“, компанията на Джаксън. Там има друг вид магьосници: те използват компютри, за да превърнат фантазията в реалност.

Мария Милкова доскоро работи в „Уета“ и разказва интересни подробности от работата на колегите си. Знаеш ли, че джуджето Гимли се играе от актьор, висок цели 195 см? Снимат го от различен ъгъл и използват други трикове. Прилага се и т.нар. “разширена снимачна площадка”. Ако има битка, част от нея се снима наистина, а другата се “дорисува”. Например достатъчно е да снимаш 20 души по-близо до камерата, а в далечината с компютър може да добавиш 200, 2000 или повече! В сцените от Хобитово пък има дърво, което Питър Джаксън харесал и поръчал да пренесат от съвсем друго място. След това решил, че не всичко става добре само с компютърни ефекти и поръчал да се направят ръчно няколко хиляди изкуствени листа, за да изглежда точно както си го представя! Това се казва внимание към всеки детайл!
 

Средната земя

“Властелинът на пръстените” е като деветчасова реклама на родината на Питър Джаксън. Всички природни сцени са снимани в Нова Зеландия. Където и да отидеш: все някой има история за снимките или екипа. В някои ресторанти в столицата Уелингтън от стените те гледат снимки на готвача, прегърнал Арагорн или Фродо. Селцето Хобитово е направено за снимките, но днес е напълно запазено за посетители. След разходката дори може да изпиеш хобитски ябълков сайдер в странноприемницата „Зеленият дракон“. 



Преди да снима филма, Джаксън искал да попита собствениците на земята за разрешение да построи селцето. Посетил ги точно по време на важен мач по ръгби (любимия местен спорт). И те го изгонили с молба да се върне в по-подходящо време! За радост на зрителите, явно след мача са се разбрали.
 

Светът на Толкин

Филмът запалва интереса към книгите на Толкин у новите поколения. Някои дори започват да учат елфически: цялостен език, който Толкин (филолог или специалист по езици) създава с граматика и пълен запас от думи. Хобитите може и да са измислени, но битката между доброто и злото е универсална тема. Още по-вълнуваща е, когато се случва в сърцето на героите. И всеки, независимо колко е малък, може да стане герой.