Понякога от един филм можем да научим за героя и неговите създатели. Такъв филм е „Малкият Никола̀: какво чакаме, за да бъдем щастливи?“. Той вече се прожектира у нас.
Малкият Никола̀ е известен преди всичко от книгите, които можеш да прочетеш и на български език. Той вече е главен герой и на пълнометражен анимационен филм. За него ти разказахме, преди филмът да се прожектира в България. Но не само Никола̀ е герой в този филм. Наравно с него участват и създателите му. Това са писателят Рьоне Госини и художникът Жан-Жак Семпе.
Във филма се редуват факти от живота на двамата автори с истории за малкия Никола̀. Той се появява сред тях и им задава въпроси, на които те отговарят. Разказват му за запознанството си, за приятелството си, за детството си и как са го измислили. Така и зрителите научават много неща за техния живот и творчество. Проследяват и някои от историите с малкия Никола̀ и неговите приятели.
Малкият Никола̀ като герой разговаря с Рьоне Госини. © Bac Films/CineLibri
Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе се запознали в Париж в началото на 50-те години на 20. век. Приличат си по това, че и двамата не са имали особено щастливо детство. Рьоне Госини живял като дете в Аржентина. Родителите му били от еврейски произход. Принудени били да напуснат Франция, за да избегнат преследванията срещу евреите. Бащата на Жан-Жак Семпе обичал да си попийва и тревожел всички в семейството. Освен рисуването като дете Семпе обичал музиката. Той дори мечтаел да стане пианист, но талантът му на художник се оказал по-голям. Рьоне Госини пък мечтаел да стане илюстратор. Той се надявал да осъществи тази своя мечта в Ню Йорк, където се преместил като младеж. Белгийските и френските художници обаче открили таланта му да измисля истории и чувството му за хумор. Затова по-късно той създал заедно с Жан-Жак Семпе щастливото момченце Никола̀? Той е главен герой на 222 истории, измислени от двамата автори.
Рьоне Госини е измислил и много други герои и истории за комикси, нарисувани от различни художници. С Жан Табари създал лошия Изногуд. Той е Велик везир на Багдад и все иска да стане халиф. Сигурно сте гледали филми за Астерикс и Обеликс? Тези смели гали също са измислени от Рьоне Госини и са нарисувани от художника Арбер Юдерзо. Животът в САЩ и познанията за американската история помогнали на Рьоне Госини да съчини 36 приключения на Лъки Люк. Този благороден каубой пътешества из Дивия запад и е известен с това, че стреля по-бързо от сянката си. Нарисувал го е белгийският художник Морис. Рьоне Госини е оставил забележително творчество за краткия си живот. Той бил само на 51 години, когато умрял.
В анимационния филм Жан-Жак Семпе разказва на малкия Никола̀ колко му е мъчно за неговия приятел. Както в детството му, спасява го отново музиката. Тя присъства в заглавието на филма, което е и като съвет към всички нас. „Какво чакаме, за да бъдем щастливи?“ е известна френска песен, написана през 1938 г. Във филма тя звучи в изпълнение на оркестър, в който на пианото е и Жан-Жак Семпе. Малкият Никола̀ е щастлив, защото има добри приятели и обичащи го родители. В училище му се случват най-различни неща, които правят живота му интересен. Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе били щастливи със своето приятелство и с героя, когото са създали. Историята на двамата автори ни учи, че в най-хубавите произведения създателите им са вложили сърцето си. Ето защо те са вечни.
Във филма се редуват факти от живота на двамата автори с истории за малкия Никола̀. Той се появява сред тях и им задава въпроси, на които те отговарят. Разказват му за запознанството си, за приятелството си, за детството си и как са го измислили. Така и зрителите научават много неща за техния живот и творчество. Проследяват и някои от историите с малкия Никола̀ и неговите приятели.
Малкият Никола̀ като герой разговаря с Рьоне Госини. © Bac Films/CineLibri
Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе се запознали в Париж в началото на 50-те години на 20. век. Приличат си по това, че и двамата не са имали особено щастливо детство. Рьоне Госини живял като дете в Аржентина. Родителите му били от еврейски произход. Принудени били да напуснат Франция, за да избегнат преследванията срещу евреите. Бащата на Жан-Жак Семпе обичал да си попийва и тревожел всички в семейството. Освен рисуването като дете Семпе обичал музиката. Той дори мечтаел да стане пианист, но талантът му на художник се оказал по-голям. Рьоне Госини пък мечтаел да стане илюстратор. Той се надявал да осъществи тази своя мечта в Ню Йорк, където се преместил като младеж. Белгийските и френските художници обаче открили таланта му да измисля истории и чувството му за хумор. Затова по-късно той създал заедно с Жан-Жак Семпе щастливото момченце Никола̀? Той е главен герой на 222 истории, измислени от двамата автори.
Рьоне Госини е измислил и много други герои и истории за комикси, нарисувани от различни художници. С Жан Табари създал лошия Изногуд. Той е Велик везир на Багдад и все иска да стане халиф. Сигурно сте гледали филми за Астерикс и Обеликс? Тези смели гали също са измислени от Рьоне Госини и са нарисувани от художника Арбер Юдерзо. Животът в САЩ и познанията за американската история помогнали на Рьоне Госини да съчини 36 приключения на Лъки Люк. Този благороден каубой пътешества из Дивия запад и е известен с това, че стреля по-бързо от сянката си. Нарисувал го е белгийският художник Морис. Рьоне Госини е оставил забележително творчество за краткия си живот. Той бил само на 51 години, когато умрял.
В анимационния филм Жан-Жак Семпе разказва на малкия Никола̀ колко му е мъчно за неговия приятел. Както в детството му, спасява го отново музиката. Тя присъства в заглавието на филма, което е и като съвет към всички нас. „Какво чакаме, за да бъдем щастливи?“ е известна френска песен, написана през 1938 г. Във филма тя звучи в изпълнение на оркестър, в който на пианото е и Жан-Жак Семпе. Малкият Никола̀ е щастлив, защото има добри приятели и обичащи го родители. В училище му се случват най-различни неща, които правят живота му интересен. Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе били щастливи със своето приятелство и с героя, когото са създали. Историята на двамата автори ни учи, че в най-хубавите произведения създателите им са вложили сърцето си. Ето защо те са вечни.
Интересна статия.