Представи си, че двама от най-добрите ти приятели се скарат. Те си мълчат и се отбягват седмици наред. Ти се чувстваш много неловко, а общите игри не вървят. Тогава класът те номинира за миротворец. Ти трябва да се опиташ да помогнеш на двете страни да разговарят и да разрешат проблема, който ги разделя. 

Държавите, също като хората, понякога развалят своите добри отношения. Някой път между тях избухват конфликти, които имат своите корени в миналото. Друг път неразумни политици разпалват вражди с тежки последици.

Тогава на сцената излизат дипломатите. Тяхната най-важна задача е да запазват мира и да търсят решения на проблемите. 

Всяка държава има свои дипломати. Те създават, развиват и възстановяват връзките между своята страна и другите държави. Търсят начини как да си сътрудничат с тях. Но също така защитават гледната точка на своята страна в чужбина - представят нейните икономически, политически или културни виждания по различни теми и проблеми. 

Най-важният дипломат на всяка държава е министърът на външните работи. Затова го наричат дипломат номер едно. 

Например българският външен министър е лицето на българската външна политика по света. Той отговаря за приятелските отношения между нашата и другите държави. Ръководи министерството и неговите служители в България и чужбина - например посланиците във всяка страна. Външният министър трябва също да помага на българи в чужбина, които са попаднали в кризисна ситуация и се нуждаят от помощ.  

Какво точно работят дипломатите 

Защо ни е да имаме дипломати? Защото светът, в който живеем, е една голяма свързана система. Например България търгува с други страни - продава стоки, които са произведени в нашата страна, в чужбина и обратното, купува стоки от други страни, които липсват у нас.  

Българите също така пътуват по целия свят като туристи или за да работят в друга страна. За да е възможно това, страната ни трябва да поддържа приятелски отношения с другите държави. 

Тази невидима работа е дело на дипломатите. Те са специалисти в това да носят важни съобщения. Техните инструменти са думите, а всекидневните им задачи са да събират и анализират информация и да водят преговори. 

Да вземем например посланика на България в Бразилия. Неговата работа, от една страна, е да помогне на българските политически лидери да разбират по-добре какви са обществените нагласи и каква е политическата и икономическа ситуация в Бразилия. От друга, той трябва да създава и поддържа силни икономически, търговски, културни връзки с Бразилия. Той трябва да докладва важна информация, която може да засегне интересите на нашата страна, и да съветва българските лидери как да реагират.

Това означава да посещава приеми и събития, на които да се среща с местни хора. Да разговаря с лидерите на Бразилия - например с външния министър, с министър-председателя или президента и други важни политици. А след това да информира своето правителство подробно за тези срещи, без да изкривява съдържанието на разговорите си.

От дипломатите често се очаква да предвиждат бъдещи кризи на базата на информацията, с която разполагат, и опита, който имат.

Някои дипломати договарят международни споразумения, като например със Световната търговска организация или ООН, а други помагат на хуманитарни организации като УНИЦЕФ.