С наближаването на изборите за Народно събрание все по-често по телевизии и интернет сайтове се говори за купен вот или търговия с гласове. Това е, когато една или повече партии дават пари на хората, за да гласуват за тях. Или използват заплахи и други непозволени начини. Така тези партии увеличават резултата си на изборите. Някои дори могат да спечелят нечестно.
Купуването на гласове е престъпление, заради което може да се лежи в затвора. То подменя не само резултатите, но и значението на изборите.
Политиката е състезание на идеи. Би трябвало да го спечели този, който убеди хората, че има най-добрите идеи как да управлява България.
Представи си само, ако някой твой съученик печели състезанията в училище само с измами и трикове. А пък ти трябва да се трудиш здраво, за да победиш. Не е честно, нали?
Така е и с изборите. Не е честно да се печелят с пари! Не само заради другите партии, които ще изгубят. Не е честно заради обикновените хора. Нали идеята е да гласуват за човек, който мисли като тях и защитава техните интереси. За един от тях, който да ги представлява. Изборните измами могат да ги оставят без такъв истински представител.
Как става купуването на гласове
Въпреки това търговия с гласове се прави отдавна и често се среща.
Описано е преди повече от 120 години от писателя Алеко Константинов. В историите му за търговеца Бай Ганьо, който се опитва да забогатее с търговия и политика, е разказана следната случка:
“И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш...
- Ами че той нали беше затворен за кражба? - учудва се Бочоолу.
- Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: "Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!" - и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.”
От репортажи на журналисти и акции на полицията знаем, че и днес търговията с гласове работи по същия начин.
Някой силен и властен човек отива в малко село или градче и с обещания за пари или със заплахи убеждава хората да направят това, което той им каже.
Понякога това става съвсем открито. Например някой се провиква от площада в селото: “40 лева на глас!”, все едно продава сладолед.
Друг път може да е някой богат човек, който дава пари назаем на други хора от квартала. Той може да поиска да не му връщат парите, ако гласуват за неговата партия. Може и да е собственик на фабрика, който да каже на работниците си, че ако не гласуват за неговата партия, ще ги изгони от работа.
Понякога полицията арестува хора, които са събрали личните карти на други хора, за да могат директно да гласуват вместо тях.
Всички тези методи работят на места в България, където хората са бедни, нямат какво да работят и са загубили надежда, че някоя партия може да им помогне да живеят по-добре. Те често са и много уплашени, че няма кой да ги защити, ако не направят това, което са им казали търговците на гласове.
Как може да се попречи на това?
Има и много начини да се спре купуването на гласове. Полицията разследва и разкрива такива схеми. А има и много граждани и организации, които й помагат.
На последните избори имаше десетки хиляди доброволци на местата за гласуване в цялата страна. Тяхната работа е да следят за нередности. И ако забележат нещо съмнително, да подават сигнал до полицията.
Има и изследователи, които събират данни с резултатите от изборите и ги изучават с помощта на компютри. Така могат да засичат измами в големи размери. Например ако в едно село данните показват, че водещата партия има много по-висок резултат в сравнение с този, който има в цялата околия, това е знак, че нещо не е наред. Или ако в друго село хората рязко са сменили за кого гласуват в сравнение с предишните избори, това също е сигнал за нередност. Полицията може да използва тези знаци, за да провери на място дали има някаква измама.
А също така всеки може да подаде сигнал и да помогне на полицията да разкрие схема за търговия с гласове. Полицаите разкриха денонощна телефонна линия и имейл, на които могат да се съобщават нередности и нарушения, свързани с изборите.
Политиката е състезание на идеи. Би трябвало да го спечели този, който убеди хората, че има най-добрите идеи как да управлява България.
Представи си само, ако някой твой съученик печели състезанията в училище само с измами и трикове. А пък ти трябва да се трудиш здраво, за да победиш. Не е честно, нали?
Така е и с изборите. Не е честно да се печелят с пари! Не само заради другите партии, които ще изгубят. Не е честно заради обикновените хора. Нали идеята е да гласуват за човек, който мисли като тях и защитава техните интереси. За един от тях, който да ги представлява. Изборните измами могат да ги оставят без такъв истински представител.
Как става купуването на гласове
Въпреки това търговия с гласове се прави отдавна и често се среща.
Описано е преди повече от 120 години от писателя Алеко Константинов. В историите му за търговеца Бай Ганьо, който се опитва да забогатее с търговия и политика, е разказана следната случка:
“И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш...
- Ами че той нали беше затворен за кражба? - учудва се Бочоолу.
- Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: "Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!" - и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.”
От репортажи на журналисти и акции на полицията знаем, че и днес търговията с гласове работи по същия начин.
Някой силен и властен човек отива в малко село или градче и с обещания за пари или със заплахи убеждава хората да направят това, което той им каже.
Понякога това става съвсем открито. Например някой се провиква от площада в селото: “40 лева на глас!”, все едно продава сладолед.
Друг път може да е някой богат човек, който дава пари назаем на други хора от квартала. Той може да поиска да не му връщат парите, ако гласуват за неговата партия. Може и да е собственик на фабрика, който да каже на работниците си, че ако не гласуват за неговата партия, ще ги изгони от работа.
Понякога полицията арестува хора, които са събрали личните карти на други хора, за да могат директно да гласуват вместо тях.
Всички тези методи работят на места в България, където хората са бедни, нямат какво да работят и са загубили надежда, че някоя партия може да им помогне да живеят по-добре. Те често са и много уплашени, че няма кой да ги защити, ако не направят това, което са им казали търговците на гласове.
Как може да се попречи на това?
Има и много начини да се спре купуването на гласове. Полицията разследва и разкрива такива схеми. А има и много граждани и организации, които й помагат.
На последните избори имаше десетки хиляди доброволци на местата за гласуване в цялата страна. Тяхната работа е да следят за нередности. И ако забележат нещо съмнително, да подават сигнал до полицията.
Има и изследователи, които събират данни с резултатите от изборите и ги изучават с помощта на компютри. Така могат да засичат измами в големи размери. Например ако в едно село данните показват, че водещата партия има много по-висок резултат в сравнение с този, който има в цялата околия, това е знак, че нещо не е наред. Или ако в друго село хората рязко са сменили за кого гласуват в сравнение с предишните избори, това също е сигнал за нередност. Полицията може да използва тези знаци, за да провери на място дали има някаква измама.
А също така всеки може да подаде сигнал и да помогне на полицията да разкрие схема за търговия с гласове. Полицаите разкриха денонощна телефонна линия и имейл, на които могат да се съобщават нередности и нарушения, свързани с изборите.
