Знаеш ли какво е да играеш роля?

Това е да си част от пиеса, написана от някой друг. Друг (авторът) е написал думичките, които трябва да кажеш, друг (режисьорът) решава как точно да ги кажеш. Ти самият си някой друг – този, когото трябва да изиграеш.

Преди повече от сто години жените също трябвало да играят роли – но не само в театъра, а и в живота. Ролята на майката, ролята на съпругата… най-много (за кратко) – ролята на младата жена, чиято работа е да бъде красива. Дори в революционната поезия, посветена на свободата, свободен бил мъжът – а жената можела основно да плаче за него, ако загине в борбата.

Още преди сто години обаче имало една поетеса, която избрала свободата за себе си.

Направила я най-важната тема в своите стихотворения. Следвала свободата и в своя живот.

И така подсказала на момичетата (и тогава, и сега) още една важна роля: тази на човека, който е „свободен в света“.

Истинското име на Елисавета Багряна е Елисавета Белчева. Накратко често ѝ казвали „Лиза“. „Багряна“ е псевдоним – писателско име, с което се подписвала като поетеса. „Багра“ значи „цвят“ – с други думи, „Багряна“ значи „цветна“. Друг псевдоним на Багряна е „Ничия долче“. „Ничия“ значи, че не принадлежи на никого, а „долче“ значи „сладко“ на италиански.

Когато била малка, Елисавета учила първо в София, после в Търново, после в Сливен, после пак в София, където завършила гимназия. На 17 години станала учителка на село – една от малкото професионални роли за жените по това време. Година по-късно се записала за студентка в Софийския университет. Там се сприятелила с млади писатели. Освен това четяла стихотворенията на други жени със свободен дух като руските поетеси Ана Ахматова и Марина Цветаева.  Дали техните думи не ѝ подсказали, че може много повече от това, което очакват от нея?

След университета Лиза пак станала учителка. После се омъжила. И родила дете. С това нейната роля (според старите правила) била изпълнена. Тя не можела да иска и да прави нищо повече. Само че Лиза искала. Тя започнала да пише собствени стихотворения и да ги публикува в различни важни списания. Публикувала ги под псевдоним – защото у дома ѝ мърморели и ѝ казвали да си гледа кухнята. Тя трябвало да избере какво да запази: семейството си или своята същност. Избрала себе си.

Днес Елисавета Багряна е смятана за едно от най-важните имена в българската литература. Написала е много книги, превеждана е на много езици, получила е много награди. За нея има театрални пиеси и филми. Учени изучават какво прави нейните стихотворения толкова необикновени. Ще я срещнеш и в своите учебници!

И е хубаво, че е там, защото може да подскаже нещо важно: свободата не е само за народите, а и за хората. За всеки човек. И за теб също.

А ето мъничко от едно прочуто стихотворение на Елисавета Багряна: 

Как ще спреш ти мене — волната, скитницата, непокорната —
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища — недостигнати, неминати, —
мене как ще спреш?