Тъжни жабешки неволи

Цели 10 години жабокът Ромео живя съвсем сам в един научен институт в Боливия. Наричаха го „най-самотната жаба на света“ и учените мислеха, че той е последният от своя вид. Благодарение на тяхната работа обаче Ромео най-после намери своята Жулиета и заедно двамата може би ще спасят вида си от изчезване.

Сехуенкаската водна жаба (кръстена така на селото, край което е открита) живее във влажните планински гори на Боливия. Не се среща никъде другаде по света и за нея не се знае много.

Всъщност в тази южноамериканска страна има изключително богатство от земноводни. Тъжното е, че около една четвърт от тях са застрашени от изчезване, включително и 10 от 14-те вида водни жаби. А в най-тежко положение е именно сехуенкаската водна жаба. Причините за това са много, но за съжаление, повечето от тях са по вина на човека. Тези малки жабки страдат както от климатичните промени, така и от замърсяването на водите, в които живеят. Освен това родните им гори биват изсичани, а в реките им хората са пуснали чужди видове риби, които изяждат жабешките яйца. На всичкото отгоре жабките са нападнати и от тежка болест, която поставя в смъртна опасност земноводните по цял свят.
    
По тази причина Ромео, сехуенкаски воден жабок, открит през 2009 г., в продължение на цяло десетилетие бе смятан за последния представител на своя вид. Учените обаче отказаха да се предадат. След всякакви опити да му намерят съпруга те решиха да пробват нещо нестандартно – направиха профил на Ромео в сайт за запознанства! Историята му трогна много хора и в помощ на Ромео бяха събрани 25 000 долара. Достатъчно, за да се финансира експедиция в екваториалните гори, която да му намери приятели от неговия вид.

Експедиция „Жулиета“

Историята на тази експедиция е много вълнуваща. След дълго търсене учените били напът да се отчаят. Те проверили всички потоци с подходящи условия за живот, но не намерили нито една жаба – не само от вида на Ромео, ами и изобщо.

Преди да си отидат, решили все пак да проверят на още едно място. Нямали големи надежди, защото там рекичката завършвала с водопад. И все пак на няколко метра от водопада ръководителката на експедицията зърнала жаба. Нещо повече, животното имало оранжево коремче – тоест това била именно сехуенкаска водна жаба!

Уморените изследователи веднага се захванали за работа и успели да съберат цели трима мъжки и две женски. Една от тях получила името Жулиета, защото била идеалната партньорка за самотния Ромео.

И заживели щастливо?

Радостта била огромна, но най-тежката работа тепърва предстояла. Жабките първо трябвало да бъдат прегледани и поставени под карантина, за да не заразят Ромео, ако се окаже, че са болни.

След няколко месеца наблюдения Жулиета най-после можела да се присъедини към своя Ромео. Той я посрещнал много гостоприемно, вървял след нея из аквариума и дори ѝ давал част от храната си.

След като цели две години изобщо не бил крякал, сега започнал да я зове. И когато бил близо до нея, бързо мърдал пръстите на задните си крачета. До този момент учените не били виждали да го прави – предполагат, че това най-вероятно е начин да впечатли женската.
      
Но след като е живял съвсем сам десет години, той има още много какво да учи. Въпреки това Ромео и Жулиета са най-голямата надежда за опазване на вида. Ако те станат двойка, част от малките им ще бъдат връщани в дивата природа, за да може тези прекрасни водни жабки отново да напълнят планинските ручеи на Боливия.