Всяка година в последната неделя на месец март местим стрелките на часовника с един час напред. Така, когато сутрин станем в 8 ч., това е 7 ч. по „старото“ време. А когато си лягаме в 22 ч., това все едно е 21 ч.
А пък през октомври става обратното – местим часовника с час назад и влизаме в така нареченото „астрономическо време“. Сутрин става светло по-рано, но пък се стъмва по-рано вечер.
Въвеждането на лятно часово време било предложено за първи път през далечната 1784 година от американския политик Бенджамин Франклин с идеята хората да се възползват максимално от светлата част на деня. Първо започва да се прилага във Великобритания и в Германия. Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция, а в България – през 1979 г.
Но защо е необходимо да се прави?
Привържениците на лятното часово време смятат, че това води до пестене на енергия за осветление, защото дейността на хората по-добре съвпада със светлата част на деня. Това пък намалява престъпността и автомобилните катастрофи и води до повишена активност на хората.
Противоположни проучвания твърдят, че спестената енергия по време на лятното часово време се компенсира от по-голямото потребление на енергия през по-тъмните есенни и зимни месеци. Според някои специалисти смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като разстройва вътрешния ни биологичен часовник.
Всички тези „за“ и „против“ станаха причина да се заговори за отмяна на преместването на стрелките. Всяка европейска страна трябваше да реши кое време ще приеме – лятното или зимното. Но пък това щеше да доведе до голямо объркване. В крайна сметка не се стигна до решение.
Лятното часово време е най-полезно за тези държави, които са по-далеч от екватора и където светлата част на деня е много по-дълга през лятото, отколкото през зимата. На местата по-близо до екватора продължителността на деня и на нощта е почти еднаква през цялата година, затова много от тези държави не участват в лятното часово време.
Всщност има много страни, които не местят стрелките - Япония, Китай, Индия, Сингапур, Египет, Аржентина, Чили, Русия, Исландия... Някои от тях са избрали да използват само „лятното“ часово време, а други – „зимното“.
Може би след превъртането на стрелките напред няколко дни ще ти е по-трудно да ставаш сутрин за училище, но после ще свикнеш. Но пък вечер ще става по-късно тъмно и ще можеш до по-късно да играеш и да се разхождаш навън.
А пък през октомври става обратното – местим часовника с час назад и влизаме в така нареченото „астрономическо време“. Сутрин става светло по-рано, но пък се стъмва по-рано вечер.
Въвеждането на лятно часово време било предложено за първи път през далечната 1784 година от американския политик Бенджамин Франклин с идеята хората да се възползват максимално от светлата част на деня. Първо започва да се прилага във Великобритания и в Германия. Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция, а в България – през 1979 г.
Но защо е необходимо да се прави?
Привържениците на лятното часово време смятат, че това води до пестене на енергия за осветление, защото дейността на хората по-добре съвпада със светлата част на деня. Това пък намалява престъпността и автомобилните катастрофи и води до повишена активност на хората.
Противоположни проучвания твърдят, че спестената енергия по време на лятното часово време се компенсира от по-голямото потребление на енергия през по-тъмните есенни и зимни месеци. Според някои специалисти смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като разстройва вътрешния ни биологичен часовник.
Всички тези „за“ и „против“ станаха причина да се заговори за отмяна на преместването на стрелките. Всяка европейска страна трябваше да реши кое време ще приеме – лятното или зимното. Но пък това щеше да доведе до голямо объркване. В крайна сметка не се стигна до решение.
Лятното часово време е най-полезно за тези държави, които са по-далеч от екватора и където светлата част на деня е много по-дълга през лятото, отколкото през зимата. На местата по-близо до екватора продължителността на деня и на нощта е почти еднаква през цялата година, затова много от тези държави не участват в лятното часово време.
Всщност има много страни, които не местят стрелките - Япония, Китай, Индия, Сингапур, Египет, Аржентина, Чили, Русия, Исландия... Някои от тях са избрали да използват само „лятното“ часово време, а други – „зимното“.
Може би след превъртането на стрелките напред няколко дни ще ти е по-трудно да ставаш сутрин за училище, но после ще свикнеш. Но пък вечер ще става по-късно тъмно и ще можеш до по-късно да играеш и да се разхождаш навън.
Интересна статия.
Хубава информация.