През февруари 2024 г. станахме свидетели на важен успех в областта на космическите изследвания. Мисията „Одисей“ на частната космическа компания Intuitive Machines успя да стигне и да кацне меко на Луната. За първи път частна компания успява да направи това – до този момент успешните прилунявания са били само на мисии на държавни космически агенции. Вече имаме първите снимки и научни данни от „Одисей“.
Но една космическа мисия е ужасно скъпа! Американската космическа агенция НАСА е подкрепила мисията с договор за около 118 млн. долара. А това е само една от много космически новини, за които редовно чуваме напоследък. Космическият сектор сякаш ври и кипи. Добре, защо държавите, а и бизнесът, влагат толкова пари в космически изследвания?
Но една космическа мисия е ужасно скъпа! Американската космическа агенция НАСА е подкрепила мисията с договор за около 118 млн. долара. А това е само една от много космически новини, за които редовно чуваме напоследък. Космическият сектор сякаш ври и кипи. Добре, защо държавите, а и бизнесът, влагат толкова пари в космически изследвания?
Полза 1: Нови знания
Такива мисии ни помагат да научим повече за Космоса.
Космическите телескопи събират уникални данни. Тези данни водят до ключови нови открития. Така знанията ни за Вселената значително се разширяват.
Полетите до планети и спътници пък са единственият начин да разгледаме нашите съседи в Слънчевата система. Такива мисии са програмата „Артемида“ към Луната, различните мисии към Марс или към ледените спътници на Юпитер като JUICE, изстреляна през 2023 г., както и Europa Clipper, която предстои да излети през октомври. Чрез тях учените разбират повече за миналото на цялата ни звездна система, а и за произхода на планетите, включително на Земята.
Космическите телескопи събират уникални данни. Тези данни водят до ключови нови открития. Така знанията ни за Вселената значително се разширяват.
Полетите до планети и спътници пък са единственият начин да разгледаме нашите съседи в Слънчевата система. Такива мисии са програмата „Артемида“ към Луната, различните мисии към Марс или към ледените спътници на Юпитер като JUICE, изстреляна през 2023 г., както и Europa Clipper, която предстои да излети през октомври. Чрез тях учените разбират повече за миналото на цялата ни звездна система, а и за произхода на планетите, включително на Земята.
Полза 2: Нови технологии
Космическите мисии са нещо сложно. За да се случат, трябва да се изобретят нови технологии. Тези изобретения пък могат да имат приложение и тук, на Земята. Тези приложения правят живота ни по-удобен и приятен. Да вземем изстрелването на космически спътници около Земята. Тези спътници могат да приемат и изпращат сигнали с информация. Сещате ли се за какво се използва това?
Благодарение на тях:
Благодарение на тях:
- всеки със смартфон да може да използва навигация, за да намери дадено място,
- интернет услугите са разпространени дори и на най-отдалечените кътчета на Земята,
- а следенето на метеорологичните процеси или пък на природни бедствия, като пожари или засушавания, е много по-лесно.
Полза 3: Търговски предимства
Когато знаеш повече от другите, когато имаш нови технологии, когато работиш в космически мащаби -тогава другите искат да купуват твоите продукти. Такива държави произвеждат повече, продават повече, печелят повече - и могат да вложат парите в нови идеи.
Редица изследвания показват, че инвестицията в научни изследвания има изключително висока възвръщаемост – всеки долар, евро или лев, вложен в наука, се връща многократно. И макар космическите изследвания да не са евтини, връзката между държавните космически агенции и частните компании днес е онова, което стои в основата на множеството успехи и нови мисии. Частните компании могат да понесат много повече рискове и да постигнат по-бърз технологичен напредък, но държавните агенции помагат с договори и финансиране, насочени към конкретни големи цели – като стъпването на хора отново на Луната. Последното, ако всичко е наред, ще се случи през 2026 г.
В заключение – ако някой ви попита защо днес България или която и да било друга държава трябва да инвестира в космически изследвания, отговорът е: заради наука и нови знания, нови технологии и икономически напредък за цялото общество.
Редица изследвания показват, че инвестицията в научни изследвания има изключително висока възвръщаемост – всеки долар, евро или лев, вложен в наука, се връща многократно. И макар космическите изследвания да не са евтини, връзката между държавните космически агенции и частните компании днес е онова, което стои в основата на множеството успехи и нови мисии. Частните компании могат да понесат много повече рискове и да постигнат по-бърз технологичен напредък, но държавните агенции помагат с договори и финансиране, насочени към конкретни големи цели – като стъпването на хора отново на Луната. Последното, ако всичко е наред, ще се случи през 2026 г.
В заключение – ако някой ви попита защо днес България или която и да било друга държава трябва да инвестира в космически изследвания, отговорът е: заради наука и нови знания, нови технологии и икономически напредък за цялото общество.
Интересна статия.
Отговорих си на въпроса "Защо държавите инвестират толкова много средства в космическите изследвания". Винаги смятах, че е само за нови знания за заобикалящия ни свят, но не се бях замисляла преди за търговските предимства и новите технологии, които могат да бъдат създадени в резултат на приложението на тези нови знания.