Всичко е възможно, ако не се отказваш, казва 12-годишният Матей Минев - победител на Националната олимпиада по информационни технологии.
 

Матей, ти съвсем наскоро спечели две състезания по програмиране. Разкажи за проекта, с който победи в Националната олимпиада по информационни технологии.
 
Взех два медала наскоро – второ място в националния кръг в Благоевград, където на практика се състезавах с 12. клас като соло програмист. И първо място на националния кръг по информационни технологии в най-тежката категория - комбинация тест плюс представяне на проекта.

Играта, с която спечелих, започна от идеята за виртуален пъзел. Направих го бързо – за 2 дена. Но след това имах още време – реших да добавя лабиринт. Тук трябва да използваш мозъка си, за да  навигираш! Идеята е да се учиш, докато се забавляваш. След това направих ключове за вратите, които се ползват, като решаваш математически задачи. Създадох и моделите на играта – как изглеждат стени, врати... Направих и клуб по програмиране в самата игра. И демонстрация как се прави кодът - така всеки може да разбере нещата, да се запали и да започне сам да се учи.

Точно сутринта преди да предам проекта, направих небето да е динамично – с движещи се облаци, слънце, луна, звезди... получи се прекрасно.

Значи целта на игрите, които създаваш, е не просто забавление?

Да, правя приложения и игри, но по-сериозни – такива, с които се учиш, докато играеш. Не просто забавни. Тези игри провокират и интереса към програмирането. Надявам се така повече деца да се запалят и да отвори академия за деца, която да преподава точно тази среда, която аз ползвам - unreal engine.

Как и кога започна да се занимаваш с програмиране?

Бях в първи или втори клас – имах една любима игра, в която видях как участниците сами променят кода, за да печелят. Опитах и аз да го направя и тогава за първи път разбрах, че програмирането е нещо уникално.

След това имах друга любима игра - Granny. Казах си, че и аз искам да създам такава. Абсолютно сам започнах да гледам видеа в Ютюб, но не разбирах нищо, защото не знаех английски. Отказах се. После излезе друга игра – Hello Neighbour – това е пъзел-игра, в която трябва да влезеш в мазето на съседа си, като решаваш пъзели. От тази игра започнах да използвам функцията да правя свои пъзели. След това преминах към Fortnite и гейминг с приятели.

Всички тези игри ме вдъхновиха. Започнах сам да разучавам видовете среда за създаване на игри - например unity game engine. Така стигнах до средата unreal engine за създаване на виртуална реалност, филми и игри и разбрах, че тя има повече възможности. Unreal engine обаче не е популярна технология в България, няма академия и уроци как да се използва средата. Аз открих две демо ютюб видеа как да си направя игра в тази среда. След това родителите ми купиха целия курс. Така започнах, слушах внимателно. Знанията, които получих, бяха безценни. Започнах да надграждам. Започнах и да правя игри - но в началото не бях добър.

Как се става шампион – издай ни тайната?

Трябва усилие и постоянство. Да не се отказваш. Трябва също да знаеш английски за уроците и примерите онлайн.

Как успяваш да съчетаваш училище, домашни, програмиране...

На практика е трудно, но аз използвам свободното си време след училище. Гледам видеа, програмирам. Добър ученик съм все пак по всичко.

Разкажи повече за себе си – имаш ли други хобита и любими занимания?

Хобито са ми аркадните игри, тези, които ти дават билетчета – награди. Ходя на бойни изкуства и волейбол.

Участвам също в математически състезания. Бях първи на областен кръг на олимпиадата по астрономия в Монтана. Харесвам природните науки.

А домашен любимец имаш ли?

Да, котка и мишка, колкото и невероятно да звучи.   

Какъв се виждаш в бъдеще?

Времето ще покаже, стремя се да стана програмист и да си отворя компания за правене на игри и приложения.

Какво би посъветвал децата, които искат да се занимават с това?

Бих ги насърчил. Бих им казал, че трябва да учат английски,  без това няма как да стане. Да учат езика C++ - той е труден, но много важен  Аз лично го използвам много. Да се запишат в академия, която има добри учители – те тестват проектите, дават препоръки. Аз имах съвместен проект с едно неделно училище в София, то ми даде задача да направя великденска игра – в голям град търсиш великденски яйца. Когато успях да я направя, госпожа Свети Минкова и госпожа Валентина Иванова  от академията "Никола Тесла" ми помогнаха да я публикувам в Гугъл Плей. Без тях нямаше да мога, трудно е. Сега играта може да се ползва от всички, а това е  важно.

Имаш ли си свое мото, нещо, в което вярваш много силно?

Човек може да постигне всичко в живота, ако се труди много. Трябва да помагаш на всички, независимо дали те могат да помогнат на теб.