В училище има много правила. 

Кога можеш и не можеш да влезеш в час (ако не искаш отсъствие или закъснение).
Кога можеш и не можеш да говориш. Какво да отговаряш, когато те изпитват.
Как да се движиш по коридорите. Къде можеш и не можеш да ходиш. 

Тези правила са нужни, за да могат децата действително да научават нови неща. Ако всеки влиза, когато си иска, ако всички говорят един през друг, ще настане хаос и никой няма да чува учителя. Ако не се старае да търси верния отговор на въпросите, самото учене ще се обезсмисли.

И все пак има едно нещо, за което няма правила. Какво мислиш.

Мислите ти са територия на свободата.

Възможно ли е технологиите да променят това?

В някои китайски училища правят експеримент. Там децата са задължени да носят нещо като "шлемове" (по-скоро като пластмасови ленти за глава), които имат датчици на челото и зад ушите. Отпред има лампичка.

С тези устройства се следи кой колко внимава. Ако си съсредоточен, лампичката свети червено. Ако се разсейваш - синьо. Ако е изключена - бяло.

После всички изпращат сигнали на учителя, за да може той или тя да видят кое дете не внимава. А също и на родителите.

За разлика от други страни, които още се тревожат как изкуственият интелект ще се отрази на хората, Китай приема широко новите технологии. Там например е възможно да направиш покупка само с... лицето си, което може да се сканира в магазина. На много места има монтирани камери с функция за разпознаване на лицата, чрез които полицията следи гражданите.

Междувременно някои училища подсказват как би изглеждало "високотехнологичното" образование.
Роботи в класните стаи анализират здравето на децата... и доколко са ангажирани в ученето.
В униформите има чипове, които показват кое дете къде е.

Има и охранителни камери, които следят колко често учениците си поглеждат телефоните. Или колко често се прозяват.

Много хора казват, че това ги плаши. Че е като затвор. И че не оставя място за никаква свобода.
Училищата обаче твърдят, че не било трудно да убедят родителите да си запишат децата в такива класове. Те смятали, че така децата ще внимават повече и ще имат по-добър успех.

Специалисти възразяват, че лентите няма как да бъдат точни. Много често резултатът им е фалшив - може да се промени дори просто ако те ухапе комар! Разликата е по-скоро в това, че децата си мислят, че някой следи колко внимават... и затова внимават повече. 

Дали обаче това наистина е добре?

Или нарушава едно основно човешко право - правото да бъдеш свободен в мисълта си?
Честно казано, за нас такова бъдеще не изглежда никак примамливо.

Можеш да видиш как изглеждат тези ленти за проследяване на вниманието тук: