За връзка между познанията по музика и познанията по математика се говори отдавна.

Различни изследвания показвали, че слушането на музика (особено класическа) помага на децата да учат по-добре математика.

Преподавателят по музика Мартин Бърджи обаче не вярвал, че това е така. Действително много проучвания показвали, че едни и същи деца се справят добре по музика и по математика.

Той обаче мислел, че това се дължи на други фактори. Например класическата музика често се слуша в домовете на богати и образовани родители. Точно такива родители пък е по-вероятно да могат да обяснят на децата си задачите. Или да им наемат учител. А родител, който работи от сутрин до вечер тежка физическа работа, по-рядко има време да си пусне Бах или да обясни на детето си как точно се умножават дроби.

Затова той се заел да изследва повече от 1000 деца в прогимназиална възраст - като се постарал да сравнява деца с един и същ тип родители. В работата му помагал музикологът Кевин Уайнгартън.

За тяхна изненада, проучването показало... че връзка наистина има!

Бърджи обяснява, че резултатите наистина били точно обратното на това, което искал да докаже.

Той предполага, че това се дължи на вътрешна връзка между музиката и математиката.

Когато слушаме дадена мелодия, ние усещаме красотата, която идва от пропорциите. От разликата във височината на различните ноти, от разликата в тяхната продължителност. Начинът, по който се съчетават тези неща, развива у нас умения, които дори не осъзнаваме.
Същите тези умения ни "подсказват", когато решаваме задачи.

С други думи, струва си да опиташ.

За начало си пусни тази "Люлчина песен" от английския композитор Уилям Бърд. Отпусни се и се опитай да ѝ се насладиш максимално. Може би отначало ще ти е непривично - тя наистина иска повече внимание от популярните парчета, които веднага можеш да изтанцуваш или ти се "забиват" в главата.

Но точно затова затова пък има особен тип "магия". А и удоволствието е съвсем различно, ще видиш.