Учените наскоро обявиха, че са изобретили най-малките роботи в света. Те се управляват от лазер, а целта им е да работят там, където не могат да достигнат обикновени инструменти. Най-миниатюрният сред тях е с формата на рак и е само половин милиметър – може да се побере на ръба на една стотинка.
Изобретателите казват, че идеята зад робота е подобна на тази на 3D книгите – те са плоски, но като ги разтвориш, изскачат обемни картинки. Основната форма на рака е от плосък тънък стъклен слой, който е прикрепен към каучуков материал. Именно тези различни материали са тайната на движението на рака. Когато твърдият стъклен слой се омекоти, гуменият слой огъва материала. Но когато твърдият слой се втвърди отново, той се връща в старата си позиция. Учените наричат това "памет на формата".
Твърдият стъклен слой омеква, като се затопли с лазер. Тъй като роботите са малки, техните части се нагряват и охлаждат много бързо. Като загряват различни точки на роботите, учените могат да ги накарат да се движат по различни начини – да пълзят, да ходят, да се обръщат и дори да скачат. Те обаче не са много бързи, но предвид малкия им размер не са и твърде бавни – за 20 секунди минават 1 сантиметър.
Виж как се движи роботчето ТУК.
Джон Роджърс, един от учените от американския Северозападен университет, който ръководи проекта, казва, че техните методи им позволяват да „изграждат ходещи роботи с почти всякакви размери или 3D форми“ – вече има такива, които наподобяват червеи, бръмбари и щурци.
Изобретателите се надяват, че един ден роботи като тези може да се използват за изграждане на малки машини или дори да пътуват в човешкото тяло, за да помогнат за справяне с медицински проблеми.
„Можете да си представите микророботите като агенти за ремонт или сглобяване на малки конструкции или машини или като хирургически асистенти за изчистване на запушени артерии, спиране на вътрешно кървене или премахване на ракови тумори – всичко това с минимално инвазивни процедури“, казва Джон Роджърс.
Изобретателите казват, че идеята зад робота е подобна на тази на 3D книгите – те са плоски, но като ги разтвориш, изскачат обемни картинки. Основната форма на рака е от плосък тънък стъклен слой, който е прикрепен към каучуков материал. Именно тези различни материали са тайната на движението на рака. Когато твърдият стъклен слой се омекоти, гуменият слой огъва материала. Но когато твърдият слой се втвърди отново, той се връща в старата си позиция. Учените наричат това "памет на формата".
Твърдият стъклен слой омеква, като се затопли с лазер. Тъй като роботите са малки, техните части се нагряват и охлаждат много бързо. Като загряват различни точки на роботите, учените могат да ги накарат да се движат по различни начини – да пълзят, да ходят, да се обръщат и дори да скачат. Те обаче не са много бързи, но предвид малкия им размер не са и твърде бавни – за 20 секунди минават 1 сантиметър.
Виж как се движи роботчето ТУК.
Джон Роджърс, един от учените от американския Северозападен университет, който ръководи проекта, казва, че техните методи им позволяват да „изграждат ходещи роботи с почти всякакви размери или 3D форми“ – вече има такива, които наподобяват червеи, бръмбари и щурци.
Изобретателите се надяват, че един ден роботи като тези може да се използват за изграждане на малки машини или дори да пътуват в човешкото тяло, за да помогнат за справяне с медицински проблеми.
„Можете да си представите микророботите като агенти за ремонт или сглобяване на малки конструкции или машини или като хирургически асистенти за изчистване на запушени артерии, спиране на вътрешно кървене или премахване на ракови тумори – всичко това с минимално инвазивни процедури“, казва Джон Роджърс.