Ученици от 73-то училище в София протестираха срещу начина на оценяване на матурите.

Матурите са изпити, които се държат от учениците в 4-ти, 7-и, 10-и и 12-и клас.
Разликата с изпитванията, училищните тестове и класните работи е следната:
матурите се проверяват не от вашите учители, а от учители от други училища.
Целта е да се избегнат евентуалните лични пристрастия на учителя и желанието му неговите ученици да успеят повече. Така матурите би трябвало да дават по-обективна оценка за знанията на децата.

Мнозина отдават голямо значение на тези изпити, особено след 7-и и 12-и клас. Това е така, защото оценките от тях определят възможността детето да отиде да учи в избрано от него училище.

Това обаче води до други проблеми. Например: много родители изпращат децата си на специални платени курсове за подготовка. Това, от една страна, означава голямо натоварване за детето. От друга, означава, че децата от бедни семейства ще бъдат в неизгодна позиция. Съответно няма да могат да влязат в добра гимназия или университет, няма да могат да си намерят добра работа и на свой ред ще бъдат бедни. Мнозина казват, че така е несправедливо.

Има обаче и друг проблем, който децата от 73-то училище подчертават. Той е свързан със самия начин на оценяване - специално в изпита по литература. В него има част, в която би трябвало да се представя способността на детето да мисли самостоятелно. Децата обаче казват, че критериите за оценяване предполагат да се наизустят клиширани фрази - и че ученикът получава по-малко, ако не ги използва, дори отговорът му да е верен.

Това също е несправедливо. Освен това учи децата на нещо грешно - да заучават клишета, вместо да мислят. Всъщност подобен подход би бил вреден за тях като възрастни.

След последните матури много възрастни се възмущаваха, че средният успех за страната е 3.93. Те смятаха, че това показва колко малко знаят сегашните ученици в сравнение с предишните.

Други обаче посочваха, че може би трябва да оценим и начина, по който е създаден самият изпит.