Митко, на 10, е доста пълен. Няколко деца от класа постоянно го подиграват и останалите им подражават. Така, когато Митко влезе в класната стая, всички започват да грухтят. И това продължава месеци. Той отказва да ходи на училище и дори се налага да го преместят.

Стела, на 14, седи на чин пред Валери. Двамата определено не са приятели и той често я тормози. Един ден например залепва на гърба ѝ бележка с надпис „глупачка“, без тя да усети. После я снима в междучасието и пуска снимката ѝ в групата на класа. Стела се чувства ужасно и цяла нощ не спи, не следващата също. Не ѝ се яде и постоянно я боли корем, а в училище става затворена и потисната.
 
Тези две истории са ужасни, нали? Сигурно си бил свидетел на подобни подигравки или дори сам си бил жертва. Това е много сериозен проблем в училище. Затова всяка година в последната сряда на февруари се отбелязва денят за борба с тормоза в училище, познат като Ден на розовата фланелка. На тази дата всички, които искат това повече да не се случва, се обличат в розово.

Интересна е историята как възниква идеята и какво общо има розовата фланелка. За първи път денят се отбелязва в Канада през 2007 г. Поводът е инцидент в училище в провинция Нова Скотия. При откриването на учебната година група големи ученици се подиграват на деветокласник, за това че е отишъл на училище, облечен с розово поло. Момчето много се разстройва и се разплаква. Съучениците му не остават безучастни - на следващия ден купуват и разпространяват сред връстниците си 50 розови тениски, за да покажат, че го подкрепят. Новината за тази хубава постъпка бързо става популярна в други училища и държави. Днес хиляди ученици в цял свят отбелязват Деня на розовата фланелка и с това казват, че не приемат тормоза и подигравките.
 
Защо е важно да се говори за тормоза в училище?
Първо, защото така се насочва вниманието на учениците, учителите и родителите към проблема. Много често се случва някой да бъде тормозен в училище, но останалите да не забелязват или просто да обърнат глава настрани. Случаите остават скрити и защото пострадалите не се оплакват заради срам или страх.   
 
Какво означава тормоз?
Тормозът невинаги означава юмруци и ритници. Даже по-често е под формата на подигравки, заяждане, обиди, разпространяване на лъжи и клевети, публикуване на снимки и видеа в социалните мрежи, които засрамват или осмиват дете. Училищният тормоз обикновено е организиран – група деца срещу едно дете. Често се прави в отсъствието на възрастни или се маскира под формата на игра. Не се случва само веднъж, а се повтаря.
 
Защо се случва?
Това наистина е сложен въпрос, защото причините може да са разнообразни. Често самите агресори са били тормозени или са били свидетели на лоши отношения в семейството. Така за тях това поведение се е превърнало в нещо естествено. В училищните отношения се появяват съперничество, ревност, завист и тормозът е начин за някои деца да постигнат надмощие или пък да увеличат своето самочувствие и да станат лидери. 
 
Какво може да се направи?
На първо място, никой не трябва да е безучастен. Срещу тормоза трябва да се действа не само символично. Ако станеш свидетел на тормоз, можеш  да се застъпиш за жертвата, да предложиш подкрепа, да се обърнеш към възрастен. Можеш да дадеш положителен пример, като се държиш към всички с уважение, разбиране и дружелюбност. Опитай да говориш със съучениците си, които тормозят – насърчи ги да се поставят на мястото на другия, за да си представят какво изпитва. Агресивните деца понякога наистина не са наясно с жестокостта, която проявяват. Можеш също да дадеш идея за разговор по темата в часа на класа или в часа по „Човек и общество“.

Ако ти си жертва на тормоз, първо и най-важно е да споделиш проблема с учител, родител или възрастен, на когото имаш доверие. Запиши се в курсове или участвай в любими занимания – така ще придобиеш увереност и ще си създадеш повече приятели.