Шенген звучи малко като титлата за японски военен владетел, шогун. Би било интересно, ако ставаше дума за самураи и далечни приключения, но всъщност се намира в Европа. Шенген е селце в Югоизточен Люксембург, където през 1985 г. пет държави решават да премахнат бариерите за движение помежду си. Тогава те са част от Европейската икономическа общност, от която по-късно се развива днешният Европейски съюз (ЕС).
Между държавите има официални граници и пътуването помежду им се контролира. Проверяват паспорта ти и дали в багажа ти има забранени неща. Представи си, че носиш средновековен меч, ловна пушка или ценна, но забранена вещ като слонова кост. С право граничарите биха имали доста въпроси към теб!
Престъпниците често се опитват да изнесат в други държави неща, които нямат право да притежават или продават навън. Понякога дори превозват незаконно други хора. Всяка държава има свои правила и контролира кой преминава границите ѝ и какво пренася. Държавите с развити стандарти и закони предпочитат бариери с държавите, в които има корупция и правилата не се спазват добре.
При сходни правила между държавите бариерите не са така нужни. В Европейската икономическа общност (и по-късно Европейския съюз) държавите искат да работят заедно и да имат достъп до стоки и услуги помежду си. Това изисква по-свободно движение на хора. Ако французин работи и търгува с Германия, защо да не може да пътува и учи там?
Със сближаването на държавите се ражда и идеята за общо пространство за свободно движение. Шенгенското пространство (или просто Шенген) обхваща 26 европейски държави. Според Европейската комисия в него се движат свободно над 400 милиона души: граждани на ЕС, туристи и хора, които учат и(ли) работят в Съюза, но не са негови граждани.
Много държави в ЕС са също и в Шенген, но има разлики. Норвегия, Исландия и Швейцария не са част от ЕС, но са част от Шенгенското пространство. България, Румъния, Хърватия, Кипър и Ирландия са в ЕС, но не са в Шенген.
Стриктното спазване на правила е важно условие за приемане в Шенгенското пространство. Все пак от всяка държава зависи спазването на законите при влизане във всички останали. Ако белгиец иска да отиде в съседна Нидерландия, просто се качва на влак, кола или колело (ако е в добра форма) и отива. Ако българин иска да отиде в Гърция, трябва да мине гранична проверка. Гърция е в Шенген, България - засега не.
Ако влезем, няма да има проверки и дълги опашки по границите с други страни в Шенгенското пространство като Гърция. Ще има нови възможности за бизнеса за по-лесно и бързо придвижване на стоки. Границите с държави извън ЕС и Шенген (Турция, Сърбия, Македония) ще се запазят. Даже ще има по-строги правила. Чужденците извън ЕС ще трябва да се съобразяват с нови правила за влизане и престой в България.
Европейският парламент многократно призовава да приемат България и Румъния в Шенген. Приемането е възможно само с одобрение от всички в Съвета на ЕС. Засега Нидерландия е против.
Защо има бариери и граници?
Между държавите има официални граници и пътуването помежду им се контролира. Проверяват паспорта ти и дали в багажа ти има забранени неща. Представи си, че носиш средновековен меч, ловна пушка или ценна, но забранена вещ като слонова кост. С право граничарите биха имали доста въпроси към теб!
Престъпниците често се опитват да изнесат в други държави неща, които нямат право да притежават или продават навън. Понякога дори превозват незаконно други хора. Всяка държава има свои правила и контролира кой преминава границите ѝ и какво пренася. Държавите с развити стандарти и закони предпочитат бариери с държавите, в които има корупция и правилата не се спазват добре.
При сходни правила между държавите бариерите не са така нужни. В Европейската икономическа общност (и по-късно Европейския съюз) държавите искат да работят заедно и да имат достъп до стоки и услуги помежду си. Това изисква по-свободно движение на хора. Ако французин работи и търгува с Германия, защо да не може да пътува и учи там?
Шенгенското пространство
Със сближаването на държавите се ражда и идеята за общо пространство за свободно движение. Шенгенското пространство (или просто Шенген) обхваща 26 европейски държави. Според Европейската комисия в него се движат свободно над 400 милиона души: граждани на ЕС, туристи и хора, които учат и(ли) работят в Съюза, но не са негови граждани.
Много държави в ЕС са също и в Шенген, но има разлики. Норвегия, Исландия и Швейцария не са част от ЕС, но са част от Шенгенското пространство. България, Румъния, Хърватия, Кипър и Ирландия са в ЕС, но не са в Шенген.
Стриктното спазване на правила е важно условие за приемане в Шенгенското пространство. Все пак от всяка държава зависи спазването на законите при влизане във всички останали. Ако белгиец иска да отиде в съседна Нидерландия, просто се качва на влак, кола или колело (ако е в добра форма) и отива. Ако българин иска да отиде в Гърция, трябва да мине гранична проверка. Гърция е в Шенген, България - засега не.
Какво ще се промени?
Ако влезем, няма да има проверки и дълги опашки по границите с други страни в Шенгенското пространство като Гърция. Ще има нови възможности за бизнеса за по-лесно и бързо придвижване на стоки. Границите с държави извън ЕС и Шенген (Турция, Сърбия, Македония) ще се запазят. Даже ще има по-строги правила. Чужденците извън ЕС ще трябва да се съобразяват с нови правила за влизане и престой в България.
Европейският парламент многократно призовава да приемат България и Румъния в Шенген. Приемането е възможно само с одобрение от всички в Съвета на ЕС. Засега Нидерландия е против.
Интересна статия.