Оскар за изследователски открития
Децата в Швеция, както и в България и навсякъде по света, обичат да гостуват у приятели. Миналия месец обаче дъщерята на учения Сванте Паабо не очаква, че докато пътува да я прибере, баща ѝ е получил обаждане, че вече има Нобелова награда! Това е нещо като оскара на научните награди!
Професор Паабо печели наградата за физиология или медицина. По-специално за изследванията си върху генома на хоминините. Уау! Сигурно се чудиш какво означава това.
![Kои са неандерталците (и как новите изследвания показват, че съвсем не са примитивни) Тези образи на неандерталци са от Музея за естествена история във Виена. Пресъздадени са по намерени от археолозите останки от древни черепи. Снимка: Jakub Hałun](/uploads/9661ea90da20cce3ac8a2456a69e0ad2808a7666.jpeg)
Медикът Габриела Бийр обяснява за британската Организация за изследване на рака, че нашата ДНК е като писмена инструкция как да се изгради организмът ни. Инструкциите са подредени в параграфи, наречени гени. Текстът е разделен на глави (хромозоми), а цялата информация за всеки организъм е наречена геном. С други думи, разчитането на един геном е като да си преведеш информацията за цял един организъм.
Хоминините са група, в която влизат изчезналите ни родственици и ние, свъременните хора. На латински нашият вид е хомо сапиенс, или мислещ/разумен човек. Паабо секвенира други хоминини: тоест разчита правилната поредност на генетичната им информация. Така научава повече за тях. Той изучава неандерталци и дори непознат допреди вид - Денисовия човек (кръстен на сибирската Денисова пещера, където е открит през 2008 г.). Откритията му помагат да научим повече за историята на вида ни. Помагат и да се създаде нова научна сфера. Палеогеномиката изследва генома на изчезнали видове.
Странни части от череп били открити през 19. век в долината Неандертал, близо до немския град Дюселдорф. Черепът приличал на човешки, но с някои видими разлики. По-късно немски и британски изследователи го определят като отделен вид.
Наричат го неандерталец и ранните предположения за него не са много ласкателни. Сигурно си чувал деца и възрастни да казват: “Не се дръж като неандерталец!”. Използва се като нарицателно за неразвит, груб, примитивен. В началото наистина учените предполагали, че неандерталците са били по-малко развити. Иначе защо са изчезнали преди около 40-42 хиляди години, изместени от хомо сапиенс?
Смятало се, че ако са били по-умни, са щели да оцелеят. Днес това се оказва доста преувеличено. Новите изследвания показват, че те съвсем не са били примитивни. Открити са сложни инструменти, бижута и пещерно изкуство от тях. Находките показват сложен социален живот с технически и когнитивни (мисловни) умения, сходни на тези на хомо сапиенс.
![Снимка: Unsplash | Смесен образ на съвременен човек и неандерталец. Художникът е използвал фантазията си като част от градското изкуство в град Гласгоу, Шотландия.](/js/fileman/Uploads/Unsplash_Neanderthal_art.jpg)
Преди дни екип от международни учени публикува и ново изследване върху група от неандерталци, населявали планината Алтай. От него научаваме за сплотените им семейни групи и живота в малките им общности.
Все още е мистерия защо са изчезнали неандерталците. Знаем със сигурност, че поне част са създали семейства с хомо сапиенс. Изследванията на генома показват, че днес повечето хора в Европа и Азия имат 2 до 3% неандерталска ДНК!
Тази ДНК не означава, че днес са примитивни, а че имат общи прадеди с този вид. Някои неандерталски гени всъщност доста помагат. Някои за храносмилане, а други - при справяне с вируси и бактерии.
Науката е удивителна. Тя се обновява непрекъснато. Следващия път, като чуеш някой да използва “неандерталец” като обида, ще знаеш, че скоро не е чел за новите открития.
Хоминините са група, в която влизат изчезналите ни родственици и ние, свъременните хора. На латински нашият вид е хомо сапиенс, или мислещ/разумен човек. Паабо секвенира други хоминини: тоест разчита правилната поредност на генетичната им информация. Така научава повече за тях. Той изучава неандерталци и дори непознат допреди вид - Денисовия човек (кръстен на сибирската Денисова пещера, където е открит през 2008 г.). Откритията му помагат да научим повече за историята на вида ни. Помагат и да се създаде нова научна сфера. Палеогеномиката изследва генома на изчезнали видове.
И все пак: какво е неандерталец?
Странни части от череп били открити през 19. век в долината Неандертал, близо до немския град Дюселдорф. Черепът приличал на човешки, но с някои видими разлики. По-късно немски и британски изследователи го определят като отделен вид.
Наричат го неандерталец и ранните предположения за него не са много ласкателни. Сигурно си чувал деца и възрастни да казват: “Не се дръж като неандерталец!”. Използва се като нарицателно за неразвит, груб, примитивен. В началото наистина учените предполагали, че неандерталците са били по-малко развити. Иначе защо са изчезнали преди около 40-42 хиляди години, изместени от хомо сапиенс?
Смятало се, че ако са били по-умни, са щели да оцелеят. Днес това се оказва доста преувеличено. Новите изследвания показват, че те съвсем не са били примитивни. Открити са сложни инструменти, бижута и пещерно изкуство от тях. Находките показват сложен социален живот с технически и когнитивни (мисловни) умения, сходни на тези на хомо сапиенс.
![Снимка: Unsplash | Смесен образ на съвременен човек и неандерталец. Художникът е използвал фантазията си като част от градското изкуство в град Гласгоу, Шотландия.](/js/fileman/Uploads/Unsplash_Neanderthal_art.jpg)
Преди дни екип от международни учени публикува и ново изследване върху група от неандерталци, населявали планината Алтай. От него научаваме за сплотените им семейни групи и живота в малките им общности.
Неандерталско наследство
Все още е мистерия защо са изчезнали неандерталците. Знаем със сигурност, че поне част са създали семейства с хомо сапиенс. Изследванията на генома показват, че днес повечето хора в Европа и Азия имат 2 до 3% неандерталска ДНК!
Тази ДНК не означава, че днес са примитивни, а че имат общи прадеди с този вид. Някои неандерталски гени всъщност доста помагат. Някои за храносмилане, а други - при справяне с вируси и бактерии.
Науката е удивителна. Тя се обновява непрекъснато. Следващия път, като чуеш някой да използва “неандерталец” като обида, ще знаеш, че скоро не е чел за новите открития.
Интересна статия.
Интересна статия
ЛОШО СТРУКТУРИРАНА НОВИНА
но добра тема