Знаеш ли историята за Сизиф?

Това е един от най-прочутите митове от гръцката митология. Сизиф бил  цар на Епир, който на два пъти успял да излъже смъртта. Когато обаче най-сетне умрял, богът на подземното царство Хадес решил да му отмъсти. Наказанието било цяла вечност да тика огромен камък нагоре по стръмен склон. И тъъъъкмо когато почти е стигнал върха, камъкът да се търкулва надолу и всичко да почва отначало. Обикновено го рисуват горе-долу така. 

Тази история е много прочута, защото добре описва колко често ни се струва, че целият ни труд отива напразно. И пак почваме отначало... а полза никаква.

Точно този мит използва и художничката Наташа Белова в своето произведение. То не е картина, а друга форма на изкуство - пърформанс (идва от английската дума за "представление"). При пърформанса нещо се случва на улицата, сред хората, за да ги накара да реагират на момента. Даже тяхната реакция също е част от произведението.

Наташа Белова решила да пресъздаде мита за Сизиф, като вместо камък го накара да тика огромен вързоп от дрехи. Така тя иска да ни покаже колко много вещи купуваме - много повече, отколкото ни трябват. И как прекалената мания да притежаваме неща е усилие, което никога не се възнаграждава - никога вещите не са достатъчни. Също както Сизиф никога не успява да избута камъка до върха!

За да направи своя пърформанс, Наташа наела Дориан Чавес да бута топката от дрехи по търговските улици на град Тулуза. Това е част от биеналето на изкуствата в този град. Какво е биенале? Изложба, която се провежда на всеки две години (това "би-" отпред означава нещо, което е двойно, например "бинокъл", уред с две системи от лещи).

Много често хората купуват неща не защото им трябват, а защото са видели реклама. Или защото техен познат си е купил такава вещ. Или защото звучи модно да притежаваш съответното нещо. 
Или просто защото е толкова лесно да пазаруваш през интернет. Така обаче се създават много проблеми за планетата. Първо, производството на всички тези излишни вещи изисква страшно много ресурси - вода, енергия, материали... Второ, голяма част от тях се разграждат трудно и просто остават да замърсяват Земята. И трето, да се транспортира всичко това от една точка на света до друга, също харчи много ресурси и замърсява въздуха. Не би ли било по-просто да помислим и да купим само това, от което действително имаме нужда?