Понеделник сутрин. Малко след 10 часа. Центърът “Отворени врати за Украйна” в София жужи от заети хора. Никой не идва с празни ръце. Пренасят се палети с пакетирана вода. Кашони с детски пелени и храни. Торби с дрехи. Детски колички. Край входа са струпани вещи от първа необходимост, които се сортират и насочват към нуждаещите се.
Украинските семейства влизат в една голяма зала. Там ги посрещат доброволци. Предлагат им кафе и други напитки, докато те попълват информация за себе си и нуждите си. Едни се нуждаят от настаняване. Други от хуманитарна помощ. Трети търсят съдействие, за да си намерят работа. Четвърти, за да подадат документи за закрила от българската държава.
Центърът “Отворени врати за Украйна” е едно от местата в София, в които бежанците от войната в Украйна намират помощ и подкрепа. Създаден е от група бизнес и граждански организации. Благодарение на труда на десетки, а може би и стотици доброволци те са създали стройна организация по посрещането на хората.
Центърът се намира в сградата на академията за обучение на програмисти и IT специалисти. Той е специален и с това, че към него работи и детски кът. В него украинските деца играят или си почиват, докато родителите им организират престоя си в България.
Кът, в който децата могат да бъдат отново деца
Детският кът се намира в просторна и светла стая. В нея има играчки и книжки, масички и столове с материали за рисуване. Сутринта в понеделник там е само 4-годишната Маша. Тя гушка една кукла, пее ѝ и се върти в кръг усмихната.
Заниманията в детския център се водят от две момичета, също от Украйна. Те са бесарабски българки. Така се наричат нашите сънародници, които обитават територии между днешните Украйна, Молдова и Румъния. Те са отишли да живеят по тези земи още по времето на Османската империя, най-вече в края на 18. и началото на 19. век.
“Вижте” разговаря с Кремена Кунева, основателка на фондация “За доброто”. Това е една от организациите, които създават “Отворени врати за Украйна” и дават идеята към него да има и детски център.
“Още от самото начало беше ясно, че имаме нужда от кът, в който децата да играят, докато родителите им, основно майките им, вършат задачи по записване, настаняване”, разказва Кремена Кунева. “Понякога майките имат нужда просто да седнат на един стол и да поплачат сами”, добавя тя.
В детския център се грижат за деца най-често между 3 и 6 години. Следобедите там се занимават обикновено между 15 и 20 деца.
“Идват много тъжни, стресирани. Някои дори не искат да влязат. Или влизат, но мълчат и гледат в една точка. 30 минути по-късно са едни щастливи деца, които не искат да си тръгнат. Когато има игра, децата по-бързо излизат от единия свят и попадат в другия”, споделя Кремена Кунева.
Тъкмо това е ролята на детския център. Да осигури спокойна и сигурна среда за децата, бягащи от войната, където те могат отново да играят и да общуват с други деца.
“Всички искат да се върнат у дома. Липсват им бащите им, приятелите им, учителите им, средата”, допълва Кремена Кунева.
До детския кът има помещение, в което се организират даренията за деца. То прилича на магазин за детски стоки. По рафтовете са прилежно подредени игри и пъзели. Количките, куклите и плюшените играчки са подредени в огромни кутии.
В този час доброволци пакетират играчки, бебешки пелени и храни. Те ще ги пренасочат към други места в страната, които посрещат украински семейства. Част от доброволците са служители на IT фирма. Техните шефове са им предложили да ги освободят от работа, за да могат да помагат в центъра.
А после накъде?
Според Кремена Кунева през “Отворени врати за Украйна” вече са преминали над хиляда украински семейства. Центърът планира да разширява дейностите, които предлага.
Фондация “За Доброто” заедно с детския музей в София “Музейко” вече създадоха целодневен образователен център за украински деца между 4 и 12 години. Той работи в сградата на самия “Музейко”. В него могат да се обучават до 100 деца. Родителите им могат да ги оставят там за целия ден. Те имат разнообразни занимания, хранят се там. А най-малките имат условия за следобеден сън.
Предвижда се към “Отворени врати за Украйна” да заработят и образователни академии за възрастни.
Така хората от Украйна могат да научат български език и да се приспособят по-бързо и лесно към живота в България.
Центърът помага както на украинците, така и на българското общество да се справи с многото хора, които идват от Украйна.
Идеята за центъра “Отворени врати за Украйна” е на украинецa Андрей Николов. Той живее в България от много години и е директор на академията за компютърни умения IT STEP. Когато започва войната в родината му, той се свързва с конкурентите си от “СофтУни”. Те решават да обединят усилията си, за да помагат на хората, бягащи от войната.
Казват, че опитът им в бизнеса им помага много, за да превърнат хаоса в ред. И да осигурят сигурна и спокойна среда за украинците в нашата страна.
Центърът “Отворени врати за Украйна” е едно от местата в София, в които бежанците от войната в Украйна намират помощ и подкрепа. Създаден е от група бизнес и граждански организации. Благодарение на труда на десетки, а може би и стотици доброволци те са създали стройна организация по посрещането на хората.
Центърът се намира в сградата на академията за обучение на програмисти и IT специалисти. Той е специален и с това, че към него работи и детски кът. В него украинските деца играят или си почиват, докато родителите им организират престоя си в България.
Кът, в който децата могат да бъдат отново деца
Детският кът се намира в просторна и светла стая. В нея има играчки и книжки, масички и столове с материали за рисуване. Сутринта в понеделник там е само 4-годишната Маша. Тя гушка една кукла, пее ѝ и се върти в кръг усмихната.
Заниманията в детския център се водят от две момичета, също от Украйна. Те са бесарабски българки. Така се наричат нашите сънародници, които обитават територии между днешните Украйна, Молдова и Румъния. Те са отишли да живеят по тези земи още по времето на Османската империя, най-вече в края на 18. и началото на 19. век.
“Вижте” разговаря с Кремена Кунева, основателка на фондация “За доброто”. Това е една от организациите, които създават “Отворени врати за Украйна” и дават идеята към него да има и детски център.
“Още от самото начало беше ясно, че имаме нужда от кът, в който децата да играят, докато родителите им, основно майките им, вършат задачи по записване, настаняване”, разказва Кремена Кунева. “Понякога майките имат нужда просто да седнат на един стол и да поплачат сами”, добавя тя.
В детския център се грижат за деца най-често между 3 и 6 години. Следобедите там се занимават обикновено между 15 и 20 деца.
“Идват много тъжни, стресирани. Някои дори не искат да влязат. Или влизат, но мълчат и гледат в една точка. 30 минути по-късно са едни щастливи деца, които не искат да си тръгнат. Когато има игра, децата по-бързо излизат от единия свят и попадат в другия”, споделя Кремена Кунева.
Тъкмо това е ролята на детския център. Да осигури спокойна и сигурна среда за децата, бягащи от войната, където те могат отново да играят и да общуват с други деца.
“Всички искат да се върнат у дома. Липсват им бащите им, приятелите им, учителите им, средата”, допълва Кремена Кунева.
До детския кът има помещение, в което се организират даренията за деца. То прилича на магазин за детски стоки. По рафтовете са прилежно подредени игри и пъзели. Количките, куклите и плюшените играчки са подредени в огромни кутии.
В този час доброволци пакетират играчки, бебешки пелени и храни. Те ще ги пренасочат към други места в страната, които посрещат украински семейства. Част от доброволците са служители на IT фирма. Техните шефове са им предложили да ги освободят от работа, за да могат да помагат в центъра.
А после накъде?
Според Кремена Кунева през “Отворени врати за Украйна” вече са преминали над хиляда украински семейства. Центърът планира да разширява дейностите, които предлага.
Фондация “За Доброто” заедно с детския музей в София “Музейко” вече създадоха целодневен образователен център за украински деца между 4 и 12 години. Той работи в сградата на самия “Музейко”. В него могат да се обучават до 100 деца. Родителите им могат да ги оставят там за целия ден. Те имат разнообразни занимания, хранят се там. А най-малките имат условия за следобеден сън.
Предвижда се към “Отворени врати за Украйна” да заработят и образователни академии за възрастни.
Така хората от Украйна могат да научат български език и да се приспособят по-бързо и лесно към живота в България.
Центърът помага както на украинците, така и на българското общество да се справи с многото хора, които идват от Украйна.
Идеята за центъра “Отворени врати за Украйна” е на украинецa Андрей Николов. Той живее в България от много години и е директор на академията за компютърни умения IT STEP. Когато започва войната в родината му, той се свързва с конкурентите си от “СофтУни”. Те решават да обединят усилията си, за да помагат на хората, бягащи от войната.
Казват, че опитът им в бизнеса им помага много, за да превърнат хаоса в ред. И да осигурят сигурна и спокойна среда за украинците в нашата страна.
