Представи си, че нарисуваш красива рисунка. Тя е важна за теб - в нея са нещата, които обичаш - например любимото ти коте, всичко, което обичате да правите заедно. Рисунката се е получила наистина добре, изпитваш гордост, приятно ти е да чуваш колко хубаво се е получила.

Представи си сега, че някой прекопира рисунката ти и я представи за своя. И дори му окачват прекопираната рисунка в училищния коридор - с неговото име!
Не е никак честно, нали?

Ето това е плагиатството - да представиш чужда идея за своя.
Плагиатството е лъжа, но то е и кражба. Кражба на идея.

Звучи странно, че идеите могат да се крадат, нали?
Уж нищо работа - не могат да се вземат в ръка, не са като парите за закуска или новия ти несесер.

А всъщност са по-ценни от тях.

Може да е стихотворение, може да е песен, може да е научен труд, може да е изобретение. Може да са спомените на баба ти и дядо ти за първите им играчки, които ти си записал. Всичко, което се ражда в ума.

Тези неща не могат да се пипнат, но съществуват и са важни. Ако са измислени от теб, значи ти принадлежат. Това се нарича интелектуална собственост.

Какво значи да откраднеш интелектуална собственост?

Това значи да излъжеш, че чуждата идея е твоя.
Нещо като преписването в училище. Затова не е хубаво да преписваш. Не само от приятелите си, а и от интернет - например когато имаш домашно. Текстовете в интернет също си имат автор. Те са негова интелектуална собственост.

Не е лошо да препишеш стихотворение или да прерисуваш картина, която ти харесва. Важното е да не казваш, че са твои, а да отбележиш на кого са. В домашните си също можеш да сложиш откъс от нещо, което си прочел по темата. В такъв случай обаче трябва да го сложиш в кавички и да напишеш кой е авторът. Ако направиш това, няма да е кражба, а цитат. Цитатът е позволен, той е нещо хубаво.
Плагиатството не е.

Как се наказва плагиатството?

Плагиатството е престъпление. Има закон, който пази интелектуалната собственост. Ако авторът докаже, че идеята му е открадната, той може да заведе дело срещу плагиата. Да го съди.

Как се доказва това? Ами например ако си публикувал някъде идеята си, ако си я споделил пред свидетели и това е преди плагиатът да я оповести от свое име. Тогава съдията може да го накаже, например с голяма глоба.

Освен това обаче плагиатството е позор. То е много срамно и хората спират да уважават онзи, който е представил чужда идея за своя. Това може да му попречи много, особено ако иска да заеме някаква важна длъжност, да бъде уважаван като творец и така нататък. Но и просто да има добро име, близките му да се гордеят с него...

Какво да правя, ако някоя идея много ми хареса?

Разкажи на всички за нея. Не забравяй да кажеш откъде си я научил! А после можеш да се опиташ да я доразвиеш - да добавиш към нея нещо мъничко (или големичко), което си е лично твой принос.

Не е нужно всичко да се измисля от нулата. Но е важно да се знае кой какво е измислил. Така е честно. Нали?