Днес празнуваме Деня на независимостта на България. Сигурно ти е станало ясно - нали не си на училище!

Сигурно ти е интересно да разбереш точно защо - не е само за да се наспиш до късно.

За повечето страни Денят на независимостта е най-големият национален празник. О, да, колкото и странно да звучи, много държави са били зависими, били са завладявани от други, били са управлявани несправедливо, борили са се да се освободят и в един момент са успели. Ако погледнеш атласа, страните, които НИКОГА не са били чуждо владение, ще се окажат малко.

И постигането на независимост обикновено е най-важното в тяхната история.

В България обаче честваме много по-силно Трети март - деня на освобождението на България. Тази дата сигурно я помниш, нали? А Денят на независимостта е нещо отделно и сякаш минава без толкова шум. Защо?

Защото при нас независимостта не дошла веднага след Освободителната война - въпреки военната победа. Войната завършила само с предварителен договор, който давал на България обширни територии... но не бил окончателен. Победата си била победа, но трябвало и Европа да е съгласна, иначе войната щяла да продължи.

Затова имало втори договор, този път между силните европейски държави.

Единият договор е Санстефанският (този с голямата България), а другият - Берлинският (този с разпокъсаната, за който вече ти говорихме).

И в двата договора впрочем не става дума за напълно независима България. И това не станало отведнъж! Отначало България била княжество, което уж си било самостоятелно, но не съвсем. Не можело примерно да води своя собствена външна политика, да решава с кои държави да се съюзява и т.н. Била "васална" - което значи, че все пак си оставала част от Османската империя. Въпреки цялата Руско-турска война и въпреки опълченците!

Е, на днешния ден това се е променило. През 1908 г. (забележи, цели 30 години след края на Освободителната война от 1878 г.), на 22 септември, в църквата "Свети 40 мъченици" в Търново (под Царевец), княз Фердинанд обявява България за самостоятелно царство. Османската империя заплашва с война - но до такава не се стига. Този път европейските сили се намесват, за да се реши всичко с преговори - разбира се, по техни си съображения. Политиката по това време (а и не само) е като търговска сделка с много участници - аз ще ти дам тези земи, ти се отказваш от онези, а пък аз ще ти направя друга услуга и пр.

И въпреки това - въпреки че независимостта на България е дошла не "на върха на щиковете", както казвали навремето (тоест не била постигната в бой), днешната дата е наистина важна.

Защото без нея България би била "свободна, ама не съвсем".
Добре че не е така днес, нали?