Костенурката Тортил някога е намерена от хора в околностите на Сливен. Била малка и те грешно преценили, че е неспособна да оцелее в природата. Занесли я вкъщи и се грижели за нея дълги години. Нищо не ѝ липсвало според тях. Можела да обикаля из целия апартамент, хранели я с вкусни плодове и зеленчуци. Минавали години и костенурката растяла. Семейството един ден се преместило на село.

Седмица по-късно се появил и още един питомец – игриво куче. Косматият веселяк се хвърлял радостно върху нея, търкалял я, бутал я, преобръщал я, захапвал и я понасял нанякъде. И... я оставял всеки път в рани, които се инфектирали.

Така Тортил попаднала в Центъра за спасяване на костенурки „Геа Челониа” в черноморското село Баня, където се приютяват и лекуват пострадали костенурки. Там било пълно с нейни събратя – повечето пострадали по пътищата, от селскостопански машини, дълго време държани на затворено като „домашни любимци“. Едни били с превръзки на корубата, други с рани по краката, по врата, с липсващи щитчета, а някои – полуслепи или без крайници. Намерени на улици, на детски площадки, в кофи за боклук, в заведения, в шахти, заклещени на огради, наръфани от кучета, кървящи по пътищата...

В Центъра костенурките се лекуват, а когато се възстановят, се освобождават обратно в природата. Някои обаче завинаги остават там, защото са много увредени и не могат да живеят на свобода.

А какво се случило после с Тортил? Станало ясно, че животът й в плен бил радост само за собствениците, но не и за нея - имала дълъг израстък на горната челюст заради храненето с меки плодове и зеленчуци. Стопаните не знаели, че костенурките трябва да ядат и жилави треви, за да са здрави. Липсвали нокти на краката ѝ, защото били изтъркани при опитите да копае в теракота на апартамента. Нямала инстинкт да се заравя като останалите костенурки и не правела никакъв опит да общува с тях. Но най-лошото било неправилно развилата се рахитична черупка, напълно лишена от оцветяване поради липсата на естествена слънчева светлина. За радост след време всичко се оправило - четири години по-късно Тортил копае, заравя се, хибернира, храни се с трева, общува с другите костенурки. Само рахитичната черупка напомня миналото.

Костенурки като Тортил не са рядкост. Историите им се различават, но едно ги обединява – хората ги взимат от природата, като мислят, че ги спасяват или им правят добро, но всъщност им вредят и дори бавно ги убиват. Нека да не им отнемаме природата!

Ако с родителите ти имате път към морето, непременно се отбийте в Центъра за спасяване на костенурки. Там ще научиш много за различните костенурки,  можеш да видиш „баби“ на по 50 години и мънички бебета, можеш да гледаш как се хранят, да участваш в приготвянето на храната и в експедициите по пускането на оздравелите костенурки в природата. В Центъра се правят научни изследвания, организират се херпетологични обиколки, провеждат се зелени училища и лагери. Вратите му са отворени за посещение от май до септември.
 
Важно е да знаем и да помагаме
Важно е да знаем, че костенурките не трябва да се взимат от природата. Малките костенурки също не се нуждаят от нашата помощ и не трябва да ги „спасяваме” от техния истински дом. Те са диви и мястото им е в дивото. Ако срещнем костенурка в гората, нека да й се порадваме, да я снимаме, но да не я вдигаме или местим. Ако обаче я намериш в населено място или в двора, родителите ти трябва да се обадят на специалисти, които ще я вземат и ще я пуснат в подходящ район. Намерили сме болна или ранена костенурка: поставяме я на тъмно и хладно място, най-добре в кашон, след това се обаждаме на Центъра за костенурки.
 
Всеки може да помогне на Центъра за спасяване на костенурки да работи и да се разраства, като стане  доброволец, като осинови пациент или бебе или като дари  средства за лечението на костенурките.

Ето снимки на някои от обитателите на центъра и на заниманията с деца, в които можеш да се включиш