Някога много мечки имали нелека съдба. Хората ги използвали по жесток начин, за да печелят пари.
Развеждали ги от село на село, свирели (най-често на гъдулка) и показвали как мечката "танцува".
Свирачът, който освен това бил и дресьор на мечката, се наричал "мечкадар".
Зрителите намирали това за необикновено и му давали пари.

Само че... мечката не танцувала, защото много й харесвала музиката! Нито пък искала да припечели пари за себе си. Та мечките не умеят да пазаруват! Защо тогава се съгласявала да прави това?

Истината е, че била принудена. Начините това да стане били много жестоки. Първо, човекът открадвал от гората някое малко мече. Или го купувал от друг човек, който го бил откраднал.

После дресирал мечето да се изправя на задните си лапи и да се движи, все едно че танцува.

За целта слагал под лапите на мечето нагорещена ламарина. Постепенно мечето пораствало, а "танцът" бил начин да избегне болката.

Тези "танцуващи мечки" не били щастливи. Те не живеели според собствената си природа. Естественият живот на една мечка предполага тя да си има бърлога в гората, да яде плодове, да лови риба в реките... да бъде сред други мечки, да спи зимен сън...

Всичко това било нарушено, за да може мечкадарят да печели пари.

В средата на 90-те филм на немски журналисти разказал за нещастната съдба на тези животни. От цял свят започнали да пристигат писма - трябвало да се направи нещо! Австрийската фондация "Четири лапи" и българското министерство на околната среда и водите решили да направят парк, в който мечките отново да заживеят щастливо. Помогнала и фондацията на прочутата актриса Бриджит Бардо. Двете чуждестранни фондации дали всички пари, които били нужни за създаването и издръжката на парка.

Отначало идеята била мечките да заживеят там самостоятелно, както в дивата природа. Това обаче се оказало невъзможно. Та те не знаели как! Нали били отделени от майките си съвсем малки. Нямало кой да ги научи да бъдат истински мечки. Затова те били оставени до края на живота си в парка. За тях хората построили изкуствени бърлоги (за да има къде да спят), езера (защото мечките обичат да се къпят и да ловят риба), мост, медицински център... Изобщо започнали да се грижат за тях.

Първите три спасени мечки се казвали Калинка, Малинка и Стефчо. Фондациите не просто вземали животните от мечкадарите - те им давали пари, за да могат да намерят нов начин да си изкарват прехраната. Постепенно мечките в парка станали цели 25. Те започват да свикват отново с живота в природата - и най-сетне да спят зимен сън.