Клаудия Шайнбаум е първата жена президент в историята на Мексико! Страната е независима от два века, но досега не е била управлявана от жена. Победата е историческа: печели с близо 58-60% от гласовете. С други думи, 6 от 10 души са я избрали за президент. Това е рядкост и голям успех. Освен че ще управлява цяла държава, тя е и успешен учен физик: понякога я наричат д-р Шайнбаум. Браво, Клаудия!

Мексико и отвъд: препятствията пред жените в политиката

Има все повече жени в политиката, но по-рядко на ръководни позиции. Според Организацията на обединените нации (ООН) през 2024 г. само в 27 държави по света има жени държавни глави или начело на правителството. Д-р Шайнбаум вече е една от тях.

Може би ще ти е интересно да научиш, че първата жена президент на Мексико има и… български гени. Родителите на майка ѝ са българи, които бягат от ужаса на нацизма по време на Втората световна война. Семейството ѝ в крайна сметка стигнало до Мексико. 

За съжаление някои хора не помнят добре подробности или дори нарочно измислят свои “факти”. Така по време на изборите в Мексико тръгнал слухът, че самата Клаудия е родена в България, а не в Мексико, и затова не можело да е президент. Това не е вярно. Но жените в политиката, дори повече от мъжете, трябва непрекъснато да оборват неверни истории за себе си.

Слухове, обиди, ненужни коментари

Част от проблема са социалните медии. Там всеки може да напише всичко и хората рядко проверяват какво споделят. Особено в държави, в които още няма добра цифрова и  медийна грамотност, онлайн слуховете бушуват лесно като горски пожар в разгара на лятото. Обидите също. 

Много изследвания анализират (разглеждат в дълбочина нещо, за да го разберат по-добре) езика, който се използва в социалните медии. Преброяват и отделят положителните и отрицателните думи в десетки хиляди коментари. Резултатите показват, че към жените има повече нападки, отколкото към мъжете политици. И повече обиди за неща, които нямат нищо общо с политиката - като възрастта, теглото и външния вид.

И в България, и по света мъжете политици се съдят по думите и идеите им. Не ги питат за облеклото им, дали имат семейство или дали са качили килограми. Разбира се, че не: тези въпроси нямат нищо общо с работата им! Много жени-политици, обаче, трябва да се оправдават по тези и дори още по-лични въпроси.

Доклад на Европейския парламент (ЕП) от тази година също показва, че жените в политиката се сблъскват с тормоз, обидни съобщения и заплахи много повече от мъжете. Някои от тези съобщения дори съдържат реални заплахи. Има хора, които наистина нападат политици, затова не е толкова лесно заплахите да се пренебрегнат, защото са “просто думи”. В ЕС това се случва много по-рядко от други места, но има и случаи на физически нападения срещу жени-политици. Хубавото е, че те са много редки, но това не означава, че ако няма физическа атака, тормозът трябва да се приеме като нещо "нормално".

Някои хора казват: “Е, какво толкова, нали са само думи?”. Замисли се: ще можеш ли наистина да дадеш най-доброто от себе си и да говориш пред цялото училище ако всеки ден ти пишат: "Ще ти залепя дъвка в косата, ако те видя”, “Няма по-глупави идеи от твоите” и т.н? Или ще се откажеш, за да те оставят на спокойствие? Целта е точно това - хората да се откажат.

Не само жените политици, но и ние всички можем и заслужаваме нещо по-добро.