Знаете ли, че...
много възрастни у нас не разпределят отпадъците си по видове, защото смятат, че "всичко отива на едно място"? Това е един от случаите, в които децата могат да дадат урок на големите.
Вече ви разказахме какво се случва с отпадъците от цветните контейнери, след като отидат в завод за сортиране. Дали споделихте у дома как там всичко се разпределя, за да се получат отделно бали хартия, отделно бали метал и отделно - от различните видове пластмаса?
Сега ще ви разкажем как продължава пътят на пластмасата. И как тя може да се прероди като някакъв фантастичен герой от филмите.
много възрастни у нас не разпределят отпадъците си по видове, защото смятат, че "всичко отива на едно място"? Това е един от случаите, в които децата могат да дадат урок на големите.
Вече ви разказахме какво се случва с отпадъците от цветните контейнери, след като отидат в завод за сортиране. Дали споделихте у дома как там всичко се разпределя, за да се получат отделно бали хартия, отделно бали метал и отделно - от различните видове пластмаса?
Сега ще ви разкажем как продължава пътят на пластмасата. И как тя може да се прероди като някакъв фантастичен герой от филмите.
Нека проследим пътя на една твоя пластмасова бутилка. След като е кацнала в контейнера за пластмаса (или в сборния контейнер за пластмаса и хартия), тя е попаднала в специален камион. С него е отишла в завода за сортиране. Там са я преместили на ръка в купчина с други бутилки като нея. Всички тези бутилки са били пресовани в бала - голям товар, който е по-лесен за пренасяне.
Дестинация - завод за рециклиране
Следваща спирка - заводите за рециклиране! Те могат да са в България или в съседни държави. Има например специални заводи за преработка на хартия и картон, в които се получават материали за нови хартиени предмети.Повечето от отпадъците ни обаче са направени от пластмаса. Оказва се, че от всички пластмасови опаковки на пазара у нас само една трета се рециклират! Това казват организациите, които събират пластмасата от цветните контейнери. Те работят в различни градове на България. Най-лесно им е в по-големите градове, защото там има по-добра организация.
Ако пластмасата е чиста
Ако пластмасата е чиста, тя попада в завод за рециклиране. В страната има около 5-6 големи предприятия, специализирани в работата с различен тип пластмаса.Някои заводи правят често малки форми, които със силен въздух се издуват като балон и се превръщат в нови бутилки. Но затова трябва материалът да е чист. В завода за преработка пластмасата се измива допълнително.
Това е готовият изпран флейк, получен от използвани бутилки, който се влага в нови бутилки.
Найлоновите торбички също се измиват, за да станат нови торби за смет например.
Наскоро в Европа беше въведен закон, че в новите бутилки трябва да има и рециклирана пластмаса. Това помага за усилията за рециклиране.
Имаме добри заводи за рециклиране, но пластмасовите ни отпадъци не са чисти
България има много заводи за рециклиране За съжаление обаче няма достатъчно чиста пластмаса, която да преработват. Затова фирмите внасят суровина от други страни! Тези предприятия решават дори част от европейските проблеми с боклука. Дори шведите, които са много добри в разделното събиране, хвалят нашите заводи за рециклиране.У нас има над 3 милиона тона битов отпадък. От тях 200 000 тона могат да бъдат рециклирани, ако се събират разделно. Вместо това 100 000 тона идват от други страни. Вносът на отпадъци от пластмаса на година е колкото половината от местното потребление на пластмасови опаковки. Те са повече от количествата, предадени за рециклиране от организациите.
Горенето не е добър вариант
На финалната права на пластмасовата верига има и три циментови завода, които изгарят това, което не е рециклирано. Само че този процес се отделят много вредни газове. В тях трябва да попада сух отпадък без пластмаса. Иначе при горенето си пластмасата замърсява въздуха .- а това ни разболява.Искаме ли планини от боклуци?
За съжаление не във всички градове има цветни контейнери. А и там, където има, невинаги хората знаят как да ги използват. За жалост все още има технически пречки да се рециклират някои видове опаковки от смесени материали - например смесено хартия и пластмаса. В такъв случай пластмасата попада в общия контейнер - заедно, например, с хранителните отпадъци. Тогава тя не може да се рециклира. Всичко отива за депониране - тоест просто се складира някъде. Това е най-лошият вариант. Защото пластмасата просто не се разгражда - само се натрупва. А кой би искал да бъдем заринати от планини от мръсна пластмаса!Преди около 70 години хората смятали, че "пластмасата ще спаси света". Тя била току-що изобретена, евтина и удобна. И започнали да я произвеждат масово. Но светът вече е погълнат от пластмаса. Прогнозите са, че към 2050 г. в океаните ще има повече отпадъци, отколкото риба. А и няма нужда да ти казваме колко грозно изглеждат купищата боклуци из градовете и сред природата! Това просто не може да продължава така.
Надникни в кошчето за боклук у дома. Представи си сега как би изглеждала цяла планина от това нещо! Или си спомни как изглеждат контейнерите, когато камионите се забавят със събирането на боклука. Безумно е да оставяме България да изглежда така, а да внасяме боклук за рециклиране, нали?
Затова в близките дни отново ще ти припомним какво точно трябва да правиш, за да могат отпадъците вкъщи да бъдат рециклирани.
Интересно.