Днес празнуваме своята азбука. Не защото има повече чертички от другите, не защото нейните овали са по-заоблени, нейните камшичета - по-камшичести. Не защото няма по света други азбуки с причудливи форми и древна история.

Празнуваме я, защото е наша. Защото чува езика ни; вслушва се в неговите специфични звуци и им дава образ; превежда го, не го пренаписва.

И Кирил и Методий почитаме не защото няма по-учени от тях в древността, а задето са казали - и отстоявали, - че слънцето свети еднакво за всички, че дъждът пада еднакво за всички (и още как), и всички еднакво се нуждаем от въздуха. И затова всички имаме право да славим Бог на своя си език.
                   
Днес ние имаме празник. А по празници - особено по 24 май - думите се отърсват от прашните си обвивки и блесват умити от дъжда, проточили стъбла към небето. Смисълът им се отваря и ние надничаме в него.
Какво значи днес това, че Бог може да се слави на всички езици? 
Има много начини човек да прави добро. Човек може да бъде полезен в най-различни професии, пък и независимо от професията си - във всекидневния си живот.
Всеки - от учителя до фризьора, от шофьора на боклукчийски камион до програмиста, лекаря, майстора на банички, музиканта, санитарите, летците, строителите, продавачите - всеки може да върши своята работа така, че светът да става малко по-хубав. 
Не вярваш ли? А нима, когато някой ти направи вкусна закуска, не ти казва "обичам те"?
Ето виждаш ли, и това е език.

Днес имаме празник. Най-важният празник в българския календар, защото празнуваме правото си да бъдем себе си и така да бъдем полезни на другите. Да го отпразнуваме заедно, както буквите от азбуката се събират в думи и изречения, за да отпразнуват смисъла.
Честит 24 май!