В "Мократа история на София: ЧАСТ ПЪРВА" ти разказахме за едно от богатствата на София - минералните ѝ извори - и как са оформили града в древността. А какво се случва след това?

Средновековието: Стига сте се къпали! Това е грях!

През Средновековието обществените бани позамрели - не само у нас, а и в цяла Европа. Църквата не одобрявала хората да се събличат за щяло и нещяло. Че и да се плацикат заедно! Да им е приятно!

Човешката голота почнала да се смята за нещо срамно. А можела и да доведе до нечисти помисли, ужас!

Разбира се, след като Сердика била превзета от българите и станала Средец, римските водопроводи продължили да действат. Поне известно време. Къщите, в които имало течаща вода, продължили да си я имат... поне докато водопроводът не се развалил ПАК. А вече нямало кой да го поправи.
 

Хамамът е по-сладък от локума

В Османската империя нещата не стояли точно така. Всъщност в мюсюлманството водата по принцип е много важна. Може би защото много мюсюлмански държави се намират в горещи и сухи райони като тези на Арабския полуостров. Затова там водата е неизменна част от представата за рая.

А турската баня станала известна почти колкото римската. Наричала се "хамам". Такъв хамам в София имало точно до джамията, която е срещу Халите. Също на две крачки от чешмичките (ясно, че изворът е някъде там). Между другото, през 1717 година английската пътешественичка лейди Монтагю посещава хамама в София и го описва изключително възторжено. В него тя срещнала около 200 жени, които си почивали и се радвали на удоволствието от водата. Разказът ѝ започва така:

Не трябва да пропускам онова, което ми се стори забележително в София, един от най-красивите градове в Турската империя, прочут с топлите си бани, така търсени за развлечение и здраве. 

Днес част от останките на турския хамам още могат да се видят, а отстрани на сградата на Централна баня (сега Музей за история на София) ще намериш изящна каменна чешма от този период.
 

След Освобождението: архитектурни чудеса за ценители по чехли

Самата Централна баня била построена след Освобождението, през 1913 г. Застани пред нея и я огледай. Много интересен вид има, нали? Защото в нея са смесени няколко стила. От една страна - модният по това време в Европа сецесион. От друга - български и византийски елементи. Ако се приближиш и погледнеш украсата, ще забележиш красиви керамични плочки по стените. Има даже такива с картинки на дракони! Тези орнаменти са дело на художника Харалампи Тачев. 

Когато влезеш вътре, за да разгледаш музея, обърни внимание и на самата сграда. Виж как подовете са покрити с плочки (нормално за баня) и колко красиви са те. А част от средновековните икони са изложени в една по-ниска част, която е служила за басейн!

И други софийски бани от този период са много красиви. Например банята в Банкя, в която можеш да се изкъпеш и сега. Вече писахме за нея, за да ти я препоръчаме. Банята в „Овча купел“ не е още ремонтирана, но и тя би могла да стане много красива.

А в Панчарево можеш да се изкъпеш и в открит минерален басейн. Особено препоръчваме да опиташ това, когато времето не е много хубаво. Навън ръми... а ти си в топличката вода. Чудо!

Ако си пропуснал, прочети и "Мократа история на София: ЧАСТ ПЪРВА"