Сигурно вече знаеш за колко страшна е била Втората световна война за Европа.
Вече сме говорили за това на 9-и май - денят, в който Съюзническите сили (СССР, Великобритания, Америка и Франция) превземат столицата на Германия, Берлин.

Много хора смятат, че на тази дата свършва Втората световна война.

Но не е така.

Войната е световна, а не европейска. Съюзническите сили се борят не срещу една страна (обикновено по филмите е хитлеристка Германия), а срещу Тристранния пакт - съюз между Германия, Италия и Япония. И Япония още не е победена.

Значи войната продължава.

По време на самата война и двата противникови съюза се опитват да разработят атомна бомба. Това оръжие е толкова мощно, че може да предопредели изхода на войната. В крайна сметка Съединените щати успяват да го произведат първи. Групата учени, които се занимавали с това, носели името "Проектът Манхатън". Начело бил физикът Дж. Робърт Опенхаймер (да, този от филма).

Учените успели да създадат атомната бомба. Тя била тествана през юли 1945 г.  Американският президент Труман казал за нея на съветския президент Сталин и на английския премиер Чърчил. Тогава тримата отправили ултиматум към Япония: предайте се или ще се изправите пред пълно разрушение.

На 9-и август била пусната бомбата над град Хирошима. По това време в града живеели 343 хиляди души. От тях 70 000 загинали веднага. Към края на годината броят на смъртните случаи станал 100 000. Две трети от града били разрушени.

Япония продължавала да не се предава - някои още бавно осъзнавали какво се случва, други смятали, че Съединените щати имали само една такава бомба. Вторият бомбардиран град бил Нагазаки. И там разрушенията и жертвите били огромни. А дори оцелелите страдали от различни свързани с радиацията тежки заболявания.

Япония се предала и Втората световна война свършила.

Останали обаче много въпроси. Например дали не сме стигнали прекалено далеч, създавайки оръжия, които могат да унищожат цели градове, цели страни? Може ли изобщо някаква цел да оправдае подобно средство?

Десетилетия наред основните световни сили, Съединените щати и Съветския съюз, се надпреварваха кой ще има повече атомни бомби. Някои дори смятаха, че това толкова силно оръжие осигурява мира - понеже е толкова разрушително, че страните търсят други начини да решат конфликтите си.
Това обаче е един опасен мир.

Другият важен въпрос е "винаги ли науката е нещо добро". По принцип винаги свързваме науката с прогреса - с човешкия ум и способността му да прави света по-добър. Без наука нямаше да има, например, лекари, които да спасяват болните. Нито хилядите удобства на цивилизацията. Атомната енергия също се използва за благото на човечеството - чрез нея се произвежда ток.Но атомната бомба показва обратната й, разрушителна страна. Този въпрос си задаваме и при други съвременни изобретения - а не може ли да се използва за нещо опасно?

Междувременно, на 9-и август, и ние заедно с японците просто скърбим за жертвите на двете атомни бомби. И се надяваме човечеството да е поумняло поне малко.