Властите в американския щат Калифорния се надяват да задържат... не, не опасен престъпник.
Една петгодишна морска видра.
Но в какво се е провинила тя?
Всъщност думата не е точно "провинила" - защото животните няма как да разбират и следват човешките закони. И все пак.
През последните няколко лета видрата събаря сърфисти и отмъква дъските им. Това става все по-неприятно и затова морските зоолози искат да я уловят и да ѝ намерят нов дом... далеч от плажовете.
Морските видри са животни, които обичайно се страхуват от хората. При нормални обстоятелства те не биха се доближили до нас. Още повече че в миналото са били изключително многобройни, но по вина на хората са останали едва 3 хиляди.
Понякога обаче животните губят страха си от хората - когато са бременни или когато хората са ги хранили. Вероятно това се е случило и сега.
Какво му е лошото да храним диви животни?
Когато хората хранят някое животно, то спира да се страхува от тях. Напротив, започва да ги търси за храна. Възможно е да стане агресивно - било към тях, било към тяхната собственост. Такъв е проблемът и с дивите мечки - обичайно се страхуват от нас, но ако спрат да се страхуват, това е опасно. Тогава могат да нападнат кошери, добитък... и дори хора.
В най-добрия случай се намесват еколози, за да ги преместят по-далеч. В по-лошия може да им струва живота.
Каква е точно историята на нашата видра?
Най-вероятно тя е научила това поведение от майка си.
Майка ѝ е останала сираче и е отгледана в резерват. После я пуснали в дивата природа, но хората почнали да ѝ дават сепия и тя привикнала. Почнала да се катери по лодките им, за да търси храна. Наложило се пак да я приберат в резерват. Там станало ясно, че е бременна.
Още щом спряла да кърми бебето си, служителите го отделили от нея. Завели го в Аквариума на залива Монтърей. Много се старали да направят така, че то да не свикне с човешките същества - например обличали специални костюми (маска и пончо), за да не запомни човешкия силует. И въпреки това тя скоро изгубила страха си от хората.
Една година след като я пуснали на свобода, тя започнала да взаимодейства със сърфисти и хора с каяци. Например софтуерният инженер Джун Лий разказва как му взела дъската за сърф и за негов ужас, започнала да отхапва големи парчета от нея. В други случаи видрата просто се возела на дъската.
Това обаче не значи, че не е опасна. Морските видри имат изключително здрави зъби, с които могат да трошат и черупките на миди. Подобни срещи обаче са опасни и за тях самите - ако ухапят човек, градските власти са длъжни да ги убият. Затова целта сега е да се върне видрата обратно в Аквариума на Монтърей.
Ето запис на борбата между видрата и един сърфист:
Една петгодишна морска видра.
Но в какво се е провинила тя?
Всъщност думата не е точно "провинила" - защото животните няма как да разбират и следват човешките закони. И все пак.
През последните няколко лета видрата събаря сърфисти и отмъква дъските им. Това става все по-неприятно и затова морските зоолози искат да я уловят и да ѝ намерят нов дом... далеч от плажовете.
Морските видри са животни, които обичайно се страхуват от хората. При нормални обстоятелства те не биха се доближили до нас. Още повече че в миналото са били изключително многобройни, но по вина на хората са останали едва 3 хиляди.
Понякога обаче животните губят страха си от хората - когато са бременни или когато хората са ги хранили. Вероятно това се е случило и сега.
Какво му е лошото да храним диви животни?
Когато хората хранят някое животно, то спира да се страхува от тях. Напротив, започва да ги търси за храна. Възможно е да стане агресивно - било към тях, било към тяхната собственост. Такъв е проблемът и с дивите мечки - обичайно се страхуват от нас, но ако спрат да се страхуват, това е опасно. Тогава могат да нападнат кошери, добитък... и дори хора.
В най-добрия случай се намесват еколози, за да ги преместят по-далеч. В по-лошия може да им струва живота.
Каква е точно историята на нашата видра?
Най-вероятно тя е научила това поведение от майка си.
Майка ѝ е останала сираче и е отгледана в резерват. После я пуснали в дивата природа, но хората почнали да ѝ дават сепия и тя привикнала. Почнала да се катери по лодките им, за да търси храна. Наложило се пак да я приберат в резерват. Там станало ясно, че е бременна.
Още щом спряла да кърми бебето си, служителите го отделили от нея. Завели го в Аквариума на залива Монтърей. Много се старали да направят така, че то да не свикне с човешките същества - например обличали специални костюми (маска и пончо), за да не запомни човешкия силует. И въпреки това тя скоро изгубила страха си от хората.
Една година след като я пуснали на свобода, тя започнала да взаимодейства със сърфисти и хора с каяци. Например софтуерният инженер Джун Лий разказва как му взела дъската за сърф и за негов ужас, започнала да отхапва големи парчета от нея. В други случаи видрата просто се возела на дъската.
Това обаче не значи, че не е опасна. Морските видри имат изключително здрави зъби, с които могат да трошат и черупките на миди. Подобни срещи обаче са опасни и за тях самите - ако ухапят човек, градските власти са длъжни да ги убият. Затова целта сега е да се върне видрата обратно в Аквариума на Монтърей.
Ето запис на борбата между видрата и един сърфист:
Интересна статия.