Сигурно знаеш как говорят възрастните на бебетата. Особено пък майките!

"Здраааавей! Кой ще папка сега? Хаааайде една лъжичка за татко..." Този "език" се отличава с къси изречения и преувеличена интонация. Говорим напевно: "Обуваме чораааапчето..".

Не променяме думите, които използваме, а начина, по който ги произнасяме. Това не е точно "бебешки" (да говориш с измислени думи), а "мамешки".

Оказва се, че това е така не само при хората!

Според изследвания, провеждани в продължение на 30 години, същото правят и делфините. По-точно - бутилконосите делфини. За това разказва морската биоложка Лейла Сайих от Океанографския институт „Удс Хоул“ и колежа „Хемпшир“ в Масачузетс, САЩ.

Когато започнала да работи с група диви бутилконоси делфини във Флорида, Сайих забелязала колко много прилики има между тях и хората. Например майките с деца общували с други майки - и имали система от песни и "подсвиркващи" звуци.  С времето Лейла започнала да се чуди дали майките не говорят "по-особено" на децата си. Делфинките кърмят делфинчетата си две години и ги оставят да плуват край тях, докато не станат на шест годинки и не се научат сами да си хващат храна и да се пазят. Бащите не участват в отглеждането на децата.

Делфинският език не е като човешкия. Най-често представлява вид подсвиркване, което е различно за всеки делфин. Все едно животното си казва името: "Хей! Здравей! Аз съм Мими!".

Когато майките викат децата си, те пак повтарят собственото си име.
Все едно при хората майката да застане на прозореца и да почне да вика: "Мама Мими! Мама Мими!", докато децата ѝ не се приберат.

Сейих изследвала 19 делфинки години наред. Така установила, че те "говорят" различно с децата си. Високите звуци са много по-високи, а ниските - по-ниски. Дали така не е по-лесно на бебетата да разбират какво точно им се казва?

При хората поне това е така.