Коледуването и коледарските групи са част от българските коледни традиции. Коледарите са момчета или неженени момци, често закичени с цвете на калпака. Предвожда ги по-възрастен, обикновено женен водач (станеник или четник). По традиция само мъжете коледуват.

Както всички знаем, пеенето на песни е в сърцето на коледуването. По-малко известно е, че традиционните коледари пеят точно между полунощ и коледната сутрин. Това не е случайно. Коледа е съвсем близо до зимното слънцестоене - тоест до датата, на която се пада най-късият ден и най-дългата нощ. Едно време зимната нощ била нещо доста страховито. Представете си - няма електричество, цялото село е тъмно, студено, току-виж и диви зверове излезли в снега! Разбира се, човешкото въображение умножавало всичко. Според народните предания в мрака се появяват таласъмите и караконджулите.

Точно тях трябва да прогонят песните за здраве и късмет. Песните в тези традиции не са просто музикални изпълнения: считало се, че имат магична сила, която предпазва дома, в който се пеят. С магическата сила на празника се свързват и късметите.

В някои семейства слагат късмети и в малките колачета, които се даряват на коледарите. В други те са само за семейната погача или питка. Тези късмети не са само българска традиция и тяхна вариация може да се намери в редица държави: от Полша до Украйна.

И изобщо коледуването не е само български обичай - а негови варианти могат да се намерят в много славянски страни.