Едно дете се беше изгубило близо до Перник и дълго време много хора го търсиха. 
Винаги е притеснително да се изгуби дете. Възрастните се тревожат, че може да не намери пътя към дома, че може да попадне на лоши хора или агресивни животни, изобщо - че може да му се случи нещо лошо. Затова сигурно са те учили какво да правиш, ако се случи нещо подобно - например да спреш полицай или майка с деца, да им кажеш номера на родителите си и да ги помолиш да им звъннат.

В случая със Сашко ситуацията беше още по-тежка. Момчето се беше изгубило в гората. Там може да не срещнеш човек, който да ти помогне. 

А при Сашко имаше и друго - той е аутист. Това значи, че му е по-трудно да общува, отколкото на останалите. Аутизмът е състояние, което се проявява по различни начини. 
Много аутисти например избягват да общуват с непознати - нещо, което би попречило на Сашко да помоли непознат за помощ. Възможно е да изпитват силен стрес от необичайни ситуации - а да се загубиш е нещо точно такова. Понякога не говорят, или поне не по начина, по който повечето хора общуват в ежедневието. Това също може да ти попречи да споделиш с другите какъв проблем имаш.

Всички тези неща са нормални - много хора изпитват стрес от нови ситуации и нови контакти, дразнят се от шумове и трудно изразяват какво точно мислят. При аутизма обаче тези нормални реакции се засилват дотам, че не е лесно "просто да ги преодолееш".
В същото време хората с аутизъм могат да са много умни или да имат различни ценни умения.

И друго беше тревожно в ситуацията със Сашко. Детето се беше загубило в гората. Това само по себе си е притеснително - дори ако загубилият се е възрастен човек. В гората нямаш подслон, за да спиш на сигурно място през нощта. Трудно ще намериш храна, особено ако не я познаваш добре. И вода е трудно да се намери, а без вода човек не може да оцелее дълго. Да не говорим, че има и диви животни. Затова е важно да не се отделяш от възрастните, когато ходиш на (иначе прекрасна) разходка из природата.

Историята със Сашко имаше щастлив край. Толкова много хора се събраха да го търсят! Мнозина дори идваха от други градове, обикаляха с дни да претърсват наоколо. И накрая го намериха! Изтощен, измръзнал, гладен - но жив! Сега той е на сигурно място и се възстановява.

Затова искаме да запомниш две неща. Първо - моля, никога не се губи! Не се отделяй от възрастните, с които си заедно. Като родители ние знаем колко е ужасно да търсиш детето си и да се тревожиш какво може да му се е случило!

И второ - ако познаваш някой с диагноза "аутизъм", отнасяй се мило, внимателно и с разбиране. Например постарай се да не вдигаш много шум около него. Не навлизай излишно в личното му пространство. И попитай близките му какво друго можеш да направиш, за да се чувства комфортно около теб.