Днес ще ти разкажем за един от най-големите български художници, Златю Бояджиев. Поводът е рожденият му ден, който е утре - на 22 октомври.

А причините да говорим за него са две. Първо, защото страшно много харесваме картините му и много ни се иска да ги видиш и ти. И второ, защото историята на Златю Бояджиев може да ни даде кураж и в най-трудните моменти. Когато бил на 48 години, с него се случило нещо ужасно, което би накарало много хора да се предадат. Златю Бояджиев обаче намерил начин да се справи. Слушай сега.

Златю Бояджиев е роден преди 119 години, в далечната 1903-та, в село Брезово. Баща му го пратил в Пловдив да учи в търговско училище, но Златю не се интересувал много от това. Искало му се да рисува. Намерил си работа да изписва табелките на различни магазини - тогава било мода да са изрисувани на ръка. Сприятелил се с двама млади художници - Давид Перец и Васил Бараков. Тримата се кръстили "Бараците" и със събраните от писане на табели пари редовно обикаляли планините, за да рисуват. После Златю завършил Художествената академия в София, пътувал в Италия и картините му някак започнали да приличат на тези на класическите ренесансови майстори - например на Пиеро дела Франческа. Само че сюжетите им си били съвсем български - много често рисувал своето родно село Брезово и хората в него. И все пак в тези картини тези хора заприличвали на герои от древни легенди. Златю бил признат за един от най-добрите български художници. И все пак понякога в сюжетите му се усещало мрачно предчувствие - сякаш нещо лошо ей сега ще се случи. 

Истинската беда дошла през 1951 г., когато Златю Бояджиев получил инсулт, т.е. кръвоизлив в мозъка. Оцелял, но дясната му страна останала парализирана. За много хора това би означавало, че животът им на практика е свършил. Особено пък за художник! Дясната страна значи и дясната ръка - тоест той не е можел да движи ръката, с която държи четката!

Златю Бояджиев обаче не се предал. Малко по малко той започнал да тренира лявата си ръка. Това не било никак лесно. Опитай ти да нарисуваш едно и също нещо с лявата и дясната си ръка. А сега погледни картината "Брезовски овчари" на Златю Бояджиев в интернет. Сложно, нали? И все пак онова, което прави художника художник, не е точно ръката. По-скоро то е в начина на виждане, в погледа, в умението да забелязваш разни неща и да ги предаваш на платното. А ръката можела да се тренира. Така и в крайна сметка Златю Бояджиев успял да тренира лявата си ръка да може да предава идеите му. И нарисувал още много великолепни картини. Да, стилът му се променил - с по-широки мазки на четката, с по-модерни изразни средства. Но духът и талантът си останали същите. И голямото препятствие било преодоляно.

Ето някои от любимите ни картини на Златю Бояджиев. Надяваме се на теб също да станат любими!


Тази картина се нарича "Брезовски овчари". Както ти казахме, Брезово е родното село на художника.

Обаче дали просто е нарисувал свои съселяни или в картината има нещо друго, нещо приказно? Какво ли разказва старият овчар?




Тук Златю Бояджиев е нарисувал себе си и своята съпруга. 

Виж тук тази картина на ренесансовия художник Пиеро дела Франческа. Златю Бояджиев очевидно иска да ни напомни за нея, но е въвел някои интересни разлики. Как мислиш, защо?




А ето тази картина е рисувана, след като дясната ръка на художника е парализирана. Тоест, рисувана е с лявата ръка. Какъв е станал според теб стилът на Златю Бояджиев? По-приказен? По-съвременен?



А ето тук Златю Бояджиев е нарисувал себе си и своите двама приятели от група "Бараците". Ако в момента си в Казанлък, непременно иди в галерията да видиш картини на Васил Бараков!
Ако си в София, можеш да видиш картини на Златю Бояджиев на живо в "Квадрат 500". А ако си в Пловдив - тогава посети музея на името на художника!