Представи си едно немного високо конче - по-скоро като пони. Сивичко на цвят, с ясно очертана черна ивица на гърба. Представи си сега как то тича на воля из полята на Родопите. Никой не му е стопанин, то там си живее. Това конче е диво.
Ако свързваш дивите коне само с индианските романи, да знаеш, че не са само там. Някога диви коне е имало в цяла Европа, включително и в България. И сега те се завръщат - или поне хората се опитват да им помогнат да се завърнат.
Ако свързваш дивите коне само с индианските романи, да знаеш, че не са само там. Някога диви коне е имало в цяла Европа, включително и в България. И сега те се завръщат - или поне хората се опитват да им помогнат да се завърнат.
У нас първите диви коне се завръщат през 2011 г., когато от Холандия се внасят първите 12 животни с помощта на българо-холандския проект „Новото тракийско злато“.Той е финансиран от Националната пощенска лотария на Холандия, най-голямата благотворителна лотария на страната. По проекта работят български и холандски експерти и целта им е да развият дивата природа, биологичното земеделие и екотуризъм у нас.
Експертите считат идеята за възстановяването на тарпаните за успешна. В дивата природа на Източните Родопи тези животни напълно самостоятелно оцеляват при среща с вълци. Последното малко конче тарпан се роди миналата година.
Тарпанът не е много висок, само около 130 см при най-високата част на гърба. Цветът му е сив, с добре развита черна гръбна ивица. Името "тарпан" идва от туркменски език и означава "див кон".
От археологически останки и пещерни рисунки знаем, че дивите коне дълго време са живели в Европа. Дивите коне, вероятно от няколко различни подвида и вида, бродели по равнините на Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка. В края на последния ледников период местообитанията на дивите коне силно намалели вследствие на климатичните и растителни промени (например нарастването на горите), както и увеличаването на човешкото население. В Близкия и Средния изток дивите коне изчезват преди няколко хиляди години. Те оцеляват в Швеция до началото на холоцена и може да са просъществували в Англия до времето на римската инвазия. Последно във времето са оцелели само два подвида в Евразия и Източна Европа: тарпанът и монголският див кон, наричан още кон на Пржевалски.
Експертите считат идеята за възстановяването на тарпаните за успешна. В дивата природа на Източните Родопи тези животни напълно самостоятелно оцеляват при среща с вълци. Последното малко конче тарпан се роди миналата година.
На среща с волните диви коне
Сега Източните Родопи са единственото място в България, където се срещат потомци на волните диви коне. Желаещите да ги видят могат да се включат в пешеходни обиколки, които тръгват от района на село Маджарово и село Долно Черковище. Да видиш диви коне сред природата, е изживяване, което човек запомня за цял живот, категорични са природозащитниците. Породата е рядко срещана днес, в света има малко над 4000 животни.Как изглеждат тарпаните?
Тарпанът не е много висок, само около 130 см при най-високата част на гърба. Цветът му е сив, с добре развита черна гръбна ивица. Името "тарпан" идва от туркменски език и означава "див кон".
От археологически останки и пещерни рисунки знаем, че дивите коне дълго време са живели в Европа. Дивите коне, вероятно от няколко различни подвида и вида, бродели по равнините на Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка. В края на последния ледников период местообитанията на дивите коне силно намалели вследствие на климатичните и растителни промени (например нарастването на горите), както и увеличаването на човешкото население. В Близкия и Средния изток дивите коне изчезват преди няколко хиляди години. Те оцеляват в Швеция до началото на холоцена и може да са просъществували в Англия до времето на римската инвазия. Последно във времето са оцелели само два подвида в Евразия и Източна Европа: тарпанът и монголският див кон, наричан още кон на Пржевалски.