Децата по целия свят си приличат. Най-вече по това колко много обичат да играят. Игрите са важни не само защото са забавни, а защото с тях учим за живота и света около нас, за правилата, за отношенията ни с другите. Тук сме събрали няколко любими игри на деца по целия свят. Прочети и ще видиш, че някои много напомнят на игри, които и ти играеш с приятелите си. Или пък не? Научи нови игри, с които можеш да направиш лятото още по-весело.
“Замрaзяванка”
В Япония се нарича “онигокко” (Оnigokko). В България се среща като “замразяванка” или “кобра с кобра”. Това е игра на гоненица, в която едно от децата гони останалите. Който бъде докоснат от него, остава замразен на място със скръстени ръце. Няма право да се движи, докато не бъде размразен от някое от другите деца.
“Крадецът на кърпички”
Тази игра има доста различни версии. Децата в Индия я наричат “румаал чор” (Rumaal Chor). В Америка се казва “Пате, патица, гъска” (Duck, Duck, Goose). А в Чили се нарича “Тичай, тичай, la Guaraca”. La Guaracca на испански е дума небивалица. Тоест не означава нищо.
Всички играчи сядат в кръг на земята. Един от тях е “крадецът” или “бегачът”. Той тайно изпуска кърпичка върху гърба на някое от децата, като се опитва никой да не го усети. През това време децата в кръга пеят песен. На испански тя звучи нещо като: “Тичай, тичай, la Guaraca, който погледне назад, ще бъде ударен по главата!“.
Крадецът пуска кърпичката върху нечий гръб и бяга. Ако успее да обиколи кръга, преди играчът да разбере, че кърпичката е на гърба му, седящият излиза от играта. Ако обаче седналият се усети, той тръгва да гони “крадеца”. Ако го докосне, бегачът отпада.
У нас тази игра се играе като "Пускам, пускам кърпа, кучето я дърпа...". Ти знаеш ли я?
Петанк
Петанкът е любима игра на малки и големи във Франция. Даже е нещо като национален спорт. Играе се с тежки метални топки на твърда, равна повърхност, най-често пясък.
Играчите се разделят на отбори. Тези, които започват първи, чертаят кръг на игрището. От него трябва да хвърлят топките си всички играчи. Първо се хвърля малко дървено топченце - кошонет. На френски език това означава “прасенце”. После целта на играчите е да хвърлят своите топки максимално близо до “прасенцето”.
Счита се, че петанкът произлиза от стара провансалска игра от 8. - 9. век. Подобна игра са играели и в Древен Рим. Тя се наричала боча. В нея също печели този, който хвърли топката си най-близо до топчето мишена.
Нагоре-надолу
Децата в Пакистан обичат да играят на една игра, която наричат ounch-neech, или “нагоре-надолу”. Тя се играе най-добре на място, на което има най-различни препятствия - например големи камъни, пънове, пейки, люлки, пързалки и т.н.
Играчът, който гони останалите, трябва да избере “горе” или “долу”. Ако избере “долу”, тогава на земята не е безопасно. Гонещият може да докосне всеки, който не е стъпил на пън или камък и тогава той изгаря. Или обратното - ако избере “горе”, тогава земята е безопасна и могат да бъдат докоснати тези, които са стъпили върху нещо. И те да изгорят. Разбира се, децата бързо разбират, че е скучно да се стои само в безопасните зони. Първият, който бъде докоснат, гони в следващата игра.
Статуи
В Гърция, където има много прекрасни статуи от древността, децата са измислили как да им подражават. В тази игра един от играчите застава в центъра на свободно пространство с покрити очи и започва да брои. Но само той знае кога ще спре и ще си отвори очите. Докато той брои, другите се разпръскват наоколо. Когато той извика “Агалмата”, което означава „статуя“ на гръцки, всички замръзват и заемат пози, с които имитират известни статуи. Например “Мислителят” или “Статуята на Свободата”. Децата могат да вземат предмети около себе си, като пръчка или топка, за да направят образа на статуята по-истински. Играчът в средата на полето докосва всички статуи, които се движат, и те изгарят от играта. После той се опитва да разсмее останалите, за да ги накара да се раздвижат и също да изгорят. Последният играч, който остане неподвижен, е победител. И той брои в следващата игра.
Попитай родителите си или баба и дядо кои са им били любимите игри като малки. Така можеш да събереш още забавни идеи за нови игри, които да изпробваш с приятели през лятната ваканция.
В Япония се нарича “онигокко” (Оnigokko). В България се среща като “замразяванка” или “кобра с кобра”. Това е игра на гоненица, в която едно от децата гони останалите. Който бъде докоснат от него, остава замразен на място със скръстени ръце. Няма право да се движи, докато не бъде размразен от някое от другите деца.
“Крадецът на кърпички”
Тази игра има доста различни версии. Децата в Индия я наричат “румаал чор” (Rumaal Chor). В Америка се казва “Пате, патица, гъска” (Duck, Duck, Goose). А в Чили се нарича “Тичай, тичай, la Guaraca”. La Guaracca на испански е дума небивалица. Тоест не означава нищо.
Всички играчи сядат в кръг на земята. Един от тях е “крадецът” или “бегачът”. Той тайно изпуска кърпичка върху гърба на някое от децата, като се опитва никой да не го усети. През това време децата в кръга пеят песен. На испански тя звучи нещо като: “Тичай, тичай, la Guaraca, който погледне назад, ще бъде ударен по главата!“.
Крадецът пуска кърпичката върху нечий гръб и бяга. Ако успее да обиколи кръга, преди играчът да разбере, че кърпичката е на гърба му, седящият излиза от играта. Ако обаче седналият се усети, той тръгва да гони “крадеца”. Ако го докосне, бегачът отпада.
У нас тази игра се играе като "Пускам, пускам кърпа, кучето я дърпа...". Ти знаеш ли я?
Петанк
Петанкът е любима игра на малки и големи във Франция. Даже е нещо като национален спорт. Играе се с тежки метални топки на твърда, равна повърхност, най-често пясък.
Играчите се разделят на отбори. Тези, които започват първи, чертаят кръг на игрището. От него трябва да хвърлят топките си всички играчи. Първо се хвърля малко дървено топченце - кошонет. На френски език това означава “прасенце”. После целта на играчите е да хвърлят своите топки максимално близо до “прасенцето”.
Счита се, че петанкът произлиза от стара провансалска игра от 8. - 9. век. Подобна игра са играели и в Древен Рим. Тя се наричала боча. В нея също печели този, който хвърли топката си най-близо до топчето мишена.
Нагоре-надолу
Децата в Пакистан обичат да играят на една игра, която наричат ounch-neech, или “нагоре-надолу”. Тя се играе най-добре на място, на което има най-различни препятствия - например големи камъни, пънове, пейки, люлки, пързалки и т.н.
Играчът, който гони останалите, трябва да избере “горе” или “долу”. Ако избере “долу”, тогава на земята не е безопасно. Гонещият може да докосне всеки, който не е стъпил на пън или камък и тогава той изгаря. Или обратното - ако избере “горе”, тогава земята е безопасна и могат да бъдат докоснати тези, които са стъпили върху нещо. И те да изгорят. Разбира се, децата бързо разбират, че е скучно да се стои само в безопасните зони. Първият, който бъде докоснат, гони в следващата игра.
Статуи
В Гърция, където има много прекрасни статуи от древността, децата са измислили как да им подражават. В тази игра един от играчите застава в центъра на свободно пространство с покрити очи и започва да брои. Но само той знае кога ще спре и ще си отвори очите. Докато той брои, другите се разпръскват наоколо. Когато той извика “Агалмата”, което означава „статуя“ на гръцки, всички замръзват и заемат пози, с които имитират известни статуи. Например “Мислителят” или “Статуята на Свободата”. Децата могат да вземат предмети около себе си, като пръчка или топка, за да направят образа на статуята по-истински. Играчът в средата на полето докосва всички статуи, които се движат, и те изгарят от играта. После той се опитва да разсмее останалите, за да ги накара да се раздвижат и също да изгорят. Последният играч, който остане неподвижен, е победител. И той брои в следващата игра.
Попитай родителите си или баба и дядо кои са им били любимите игри като малки. Така можеш да събереш още забавни идеи за нови игри, които да изпробваш с приятели през лятната ваканция.
Статията е много интересна ❤️