На олимпийските игри всеки спортист се стреми да даде най-доброто от себе си, за да представи достойно страната си. Какво обаче се случва, когато самите страни не се отнасят с уважение към спортистите си?
Младата спортистка Кристина Тимановска от Беларус отиде на олимпийски игри за първи път в живота си. Но тя... изобщо не стигна до пистата!
Години наред Кристина се е готвила за своето състезание - бягане на 200 метра. Само че... в Токио я чакала изненада. Треньорите ѝ я записали за още едно състезание, за което въобще не се е готвила - щафетата 4 по 400 метра. Много различно, нали? Ако спортист тича в състезание на високо ниво, за което няма подготовка, може да се нарани или да си причини травма.
Кристина се опитала да се свърже с треньорите си и да разбере защо са я записали за участие в състезание, без да я попитат. Но никой не отговорил на обажданията ѝ. Разстроена, тя записала видео в Instagram, в което разказала за случилото се.
“Аз просто изразих недоволството си от треньорския щаб, който реши да ме сложи в щафетното състезание, без да ми каже за това, без да ме попита дали съм готова да тичам”, казва спортистката в интервю. Тя добавя, че реагирала емоционално, защото усетила липса на уважение към нея и труда ѝ.
След като видеото на Кристина се появило онлайн, треньорите отишли в стаята ѝ, за да я убедят да се откаже от участие в олимпийските игри и да се прибере у дома. Това било заповед от най-високо място в Беларус.
Родителите на Кристина я предупредили да не се прибира в родната си страна, защото там е опасно за нея. По телевизията разпространили фалшива информация, че Кристина е психичноболна.
Спортистката се страхувала, че когато пристигне обратно на летището, могат да я отведат в психиатрична клиника. Затова тя решила да поиска защита от други държави. Понякога властта може да преследва човек, който не е извършил престъпление - просто защото е политически неудобен. Тогава той или тя може да поиска закрила в чужбина. Това се нарича политическо убежище.
Кристина и съпругът ѝ веднага получили убежище в съседната на Беларус страна, Полша.
В последните близо 30 години страната се управлява от Александър Лукашенко. Той сам нарича себе си “последния диктатор на Европа”. Диктатор е човек, който притежава цялата власт и си служи с насилие, за да я запази на всяка цена.
Миналата година в Беларус имаше избори. Те бяха много оспорвани, но Лукашенко обяви, че ги е спечелил. Много хора не вярваха, че изборите са честни, и излязоха на протести. Искаха Лукашенко да се откаже от поста президент на страната. Той обаче не се отказа, а прати полицията срещу тях. Хиляди бяха арестувани или принудени да търсят спасение в съседни държави.
В протестите се включиха и над 1000 спортисти, които призоваха властите да не арестуват мирни граждани. Заради това много от тях бяха изхвърлени от националния отбор. Начело на Олимпийския комитет в страната е синът на Лукашенко, Виктор. Той решава кои спортисти да участват на Олимпиадата!
Кристина Тимановска не се включила в протестите миналата година. Сега тя се надява да продължи да спортува въпреки случилото се. „Наистина бих искала спортистите да спрат да се страхуват. Не трябва да се допуска неуважение към тях, защото те вършат много тежка работа”, казва тя.
Години наред Кристина се е готвила за своето състезание - бягане на 200 метра. Само че... в Токио я чакала изненада. Треньорите ѝ я записали за още едно състезание, за което въобще не се е готвила - щафетата 4 по 400 метра. Много различно, нали? Ако спортист тича в състезание на високо ниво, за което няма подготовка, може да се нарани или да си причини травма.
Кристина се опитала да се свърже с треньорите си и да разбере защо са я записали за участие в състезание, без да я попитат. Но никой не отговорил на обажданията ѝ. Разстроена, тя записала видео в Instagram, в което разказала за случилото се.
“Аз просто изразих недоволството си от треньорския щаб, който реши да ме сложи в щафетното състезание, без да ми каже за това, без да ме попита дали съм готова да тичам”, казва спортистката в интервю. Тя добавя, че реагирала емоционално, защото усетила липса на уважение към нея и труда ѝ.
След като видеото на Кристина се появило онлайн, треньорите отишли в стаята ѝ, за да я убедят да се откаже от участие в олимпийските игри и да се прибере у дома. Това било заповед от най-високо място в Беларус.
Родителите на Кристина я предупредили да не се прибира в родната си страна, защото там е опасно за нея. По телевизията разпространили фалшива информация, че Кристина е психичноболна.
Спортистката се страхувала, че когато пристигне обратно на летището, могат да я отведат в психиатрична клиника. Затова тя решила да поиска защита от други държави. Понякога властта може да преследва човек, който не е извършил престъпление - просто защото е политически неудобен. Тогава той или тя може да поиска закрила в чужбина. Това се нарича политическо убежище.
Кристина и съпругът ѝ веднага получили убежище в съседната на Беларус страна, Полша.
Защо се страхува Кристина?
Когато хората в Беларус не са съгласни с управлението на страната, те не могат да кажат това на глас. Страхуват се, че властта ще им отмъсти.В последните близо 30 години страната се управлява от Александър Лукашенко. Той сам нарича себе си “последния диктатор на Европа”. Диктатор е човек, който притежава цялата власт и си служи с насилие, за да я запази на всяка цена.
Миналата година в Беларус имаше избори. Те бяха много оспорвани, но Лукашенко обяви, че ги е спечелил. Много хора не вярваха, че изборите са честни, и излязоха на протести. Искаха Лукашенко да се откаже от поста президент на страната. Той обаче не се отказа, а прати полицията срещу тях. Хиляди бяха арестувани или принудени да търсят спасение в съседни държави.
В протестите се включиха и над 1000 спортисти, които призоваха властите да не арестуват мирни граждани. Заради това много от тях бяха изхвърлени от националния отбор. Начело на Олимпийския комитет в страната е синът на Лукашенко, Виктор. Той решава кои спортисти да участват на Олимпиадата!
Кристина Тимановска не се включила в протестите миналата година. Сега тя се надява да продължи да спортува въпреки случилото се. „Наистина бих искала спортистите да спрат да се страхуват. Не трябва да се допуска неуважение към тях, защото те вършат много тежка работа”, казва тя.