Днес се навършват 52 години от кацането на Луната. На 20 юли 1969 г. там за пръв път стъпва човек.

Името на полета, кацнал на Луната, е Аполо 11. Номерът след името подсказва, че преди него е имало други 10 полета. Те са били нужни, защото в началото учените не са знаели как е най-добре да се кацне на Луната. За целта трябвало да изобретят специални ракети, капсули, скафандри... и първо да ги изпробват. Затова много от полетите са били дори без астронавти. Иначе би било прекалено опасно, ако се случи авария. А без аварии не е минало. В Космоса и на самата Луна дебнат много заплахи. Там няма въздух, гравитацията е друга, астронавтите трябва внимателно да преценяват всяка своя стъпка. Затова и планирането на полетите отнема много време.

Първият полет Аполо 1 е бил замислен 8 години преди кацането на Аполо 11. Всяка следваща мисия е стигала малко по-надалеч. Астронавтите са събирали информация за Космоса, за оборудването си, а също и за лунната повърхност. Цели две години е отнело да се намери най-подходящото място за кацане на Луната. Полетът Аполо 10 е бил оборудван с всичко, нужно за кацането. Но неговата задача е била само да изпробва техниката в Космоса. Нещо като генерална репетиция.



Самото кацане
И така, на 16 юли 1969 г. полетът Аполо 11 е стартирал. Пътуването до Луната траело 4 дни. Кацането е предавано пряко по телевизията и е гледано от милиони зрители. В кораба са летяли трима астронавти. Когато Нийл Армстронг първи стъпва на Луната, изрича легендарните думи: „Малка стъпка за човека, голям скок за човечеството“. Колегата му Едуин Олдрин – Бъз, е стъпил втори на Луната, затова е останал малко по-неизвестен. Но за сметка на това на него е кръстен Бъз Светлинна година от "Играта на играчките"! Разходката на двамата астронавти на Луната е продължила около 2:30 часа. Поставили са флаг и уреди, които стоят там и до днес.

Третият астронавт Майкъл Колинс е останал в кораба, който е кръжал в орбитата на Луната. Изпуснал е разходката по лунната повърхност, но неговата задача е била много по-важна. Той е трябвало да се погрижи за сигурното прибиране на тримата обратно на Земята. Сложни задачи като кацането на Луната са възможни само когато хората работят заедно в екип.



Защо хора вече не кацат на Луната?
Краткият отговор е: Защото хората вече не смятат това за толкова важно. 
Полетите до Луната струват много пари, които една страна трябва да отдели. Преди 52 години кацането на Луната е имало голямо значение. Тогава то е било част от голямо съревнование - между Съединените американски щати и Съветския съюз. По това време те са били двете най-силните страни и са си съперничели във всичко. Това съперничество се нарича “Студена война”. Двете страни не са воювали с оръжия една с друга, но са били в постоянна готовност. Всяка от двете държави опитвала да покаже, че тя е по-силната и по-напредналата.

Космическите постижения са били важна част от това съревнование. Съветският съюз е успял първи да изстреля изкуствен спътник в Космоса през 1957 г. Съюз 1 е обикалял цялото земно кълбо. Летял е също и над главите на американците, на които това никак не се е харесало. А през 1961 г. съветският космонавт Юрий Гагарин е бил първият човек, полетял в Космоса. За да не изглежда, че американците са изгубили надпреварата в Космоса, им е трябвал голям успех. Затова са си поставили целта на всяка цена да кацнат на Луната. След успешното кацане през 1969 г. тази надпревара е приключила. До 1972 г. американски астронавти кацат още 5 пъти на Луната, но след това и двете държави решили да съсредоточат усилията си (и парите) в други области.

Но отново има надежда за нови полети до Луната. Американският президент е възложил на НАСА до 2024 г. да изготвят нова мисия до Луната.