В първи клас всички ти повтарят да пишеш красиво. Мъчиш се да наредиш идеалните буквички... а после виждаш колко грозно пишат някои възрастни! 
И... какво от това? 

Всички се шегуват с ужасните почерци на лекарите, но аптекарите все пак ги разбират. (Надяваме се! Какво ни дават иначе?) Има дори вицове за "лекарския почерк" - сякаш всички с тази професия са длъжни да пишат така.

През 18-и век в Англия обаче наистина имало различни видове букви за различни цели. Лордовете и благородните дами използвали един почерк за любовните си писма, друг - за официалните. Имало отделни видове писане специално за съда - как така всеки ще може да разчете какво е написал съдията!

Обратно, в Древния Китай пък краснописът бил много важен. Той бил направо изкуство, което съществува и до днес - калиграфията. В нея обикновено се рисува с четка или специални подострени пръчици. Изписаното е толкова красиво, че хората си го окачват вместо картина. А някога всеки, който искал да заеме държавен пост, трябвало да държи изпит по калиграфия!

В Древния Египет пък въобще било много престижно да пишеш. Имало хора, които това работели - писари. Печелели доста и били уважавани! Не всеки умеел това изкуство. 
Същото било през Средновековието - всичко се преписвало на ръка, най-често Библията, за да има по една и в най-малката черквичка. Това обаче не било чак толкова хубава работа. Понякога преписвачите се оплаквали от лошия си живот в белите полета на книгата, които после се скривали при подвързването. И сега учените разтварят старото издание и намират как там е написано преди няколко века: "Леле! Какъв кучи студ е тук!", или нещо такова.

И все пак монасите (защото средновековните преписвачи най-често били монаси) никак не се зарадвали на изобретяването на печатните книги. Ужасно грозни са, казал един от тях. И не издържат по сто години! И грешки могат да станат! Всъщност "преписвачите" не искали да загубят работата си.

Но... печатната преса така или иначе била изобретена. Започнали да се печатат книги... много повече и много по-евтини. Освен това можели да се печатат и вестници, та всеки да разбере новините вед-на-га! Понякога в тези вестници пишело за ужасни престъпления, които полицията се опитвала да разгадае. Един от детективските методи, които се използвали, бил... анализ на почерка!
С това се занимавали специалисти - графолози. Например ако убиецът е оставил бележка на дрехата на жертвата, графологът можел да сравни почерка от бележката с този на някой заподозрян и да разбере дали той е виновен. Защото почеркът на всеки човек е наистина уникален.

Много хора вярват, че по почерка може дори да се определи какъв си по характер - уверен или срамежлив, оптимист или песимист... ти чувал ли си такива теории?