Думата "сламка" напомня за слама, за кухото стъбло на някое растение. Сламките за пиене обаче се правят от пластмаса. След първото пиене се изхвърлят. И... малките сламки се превръщат в огромен проблем.

Пластмасата просто остава в природата. Ако хвърлиш обелки от картофи, съвсем скоро те ще се превърнат на пръст. От пръстта ще поникнат нови растения и всичко ще бъде наред. Желязото ще ръждяса, хартията ще се разпадне - ще се върне в природата. Пластмасата обаче не се връща. Боклукът си остава боклук. Твоята сламка ще издържи 450 години!

През това време може да навреди на природата. Ние използваме страшно много пластмаса - погледни в кошчето за смет у вас! За света това прави 400 милиона тона годишно. Представи си ги за момент. Грозно, нали? Но не само. Тези отпадъци попадат в природата. Животните могат да ги сбъркат с храна и да се задушат. Могат да им попречат и по друг начин. Живите същества просто не са създадени да газят из пластмаса! 

Да ги изгаряме? Също не бива. Така ще се отделят газове, които ще ни задушат. 

Затова се въвеждат нови правила. В Европа приеха закон за забрана на някои пластмасови предмети. Да, на сламките! А също и на бъркалките, пластмасовите лъжички, вилички и чинии, дръжките за балони. Това са неща, които не ни трябват много. Винаги могат да се заменят с нещо, което не е направено от пластмаса! 

Сламката например може да бъде от хартия. Тогава ще се разгради лесно. Може да бъде и от метал. Тогава тя ще се ползва много пъти - просто като се измие. Може да бъде от специална пластмаса, която се разгражда в природата. Или от пшеница. От бамбук...

Всичко това обаче също не е идеално - за да се направи, пак трябва да се отсекат дървета, да се ползва енергия, вода, препарати...

Доста по-лесно е да пием направо от чашата!