
Първа среща с теракотената армия
Глинената армия престояла под земята 2200 години и можела да си стои още толкова, ако не била голямата суша през 1974 г. Тогава отчаяните селяни от провинция Шаанси изкопали десетки кладенци в търсене на подпочвена вода. Вода не намерили, но открили тези странни керамични фигури – войници в пълно бойно снаряжение и в нормален човешки ръст. В началото не разгласявали новината, защото да намериш човешка фигура в земята, се смятало за лоша поличба. Ползвали войниците за градинска украса. Все пак не опазили добре тайната. И когато историците научили за нея, те продължили разкопките и скоро открили цяла армия – 8000 войници, всеки от които с различни черти на лицето, различна височина и облекло, над 600 коне, повече от 100 колесници, открили и фигури на музиканти, акробати и слуги. С други думи, тук била не само армията, която трябвало да пази император Цин Шъхуан след смъртта му, но и неговата свита. Самата гробница на Цин Шъхуан обаче не е открита и до днес.
Първият китайски император
Цин Шъхуан бил не просто поредният, а първият китайски император. А нямало ли е преди него Китай – може би ще попиташ ти. Имало е. Имало 7 държави, които воювали помежду си в продължение на цели 2 века. Цин Шъхуан бил водачът на една от седемте държави. Цин не бил много по преговорите, „обединил“ седемте държави не с приятни разговори, а със силата на армията си. Затова не е чудно, че не бил много популярен в останалите шест китайски държави. Не е чудно и че империята, която създал, не оцеляла дълго след смъртта му.
Но защо историците още помнят император Цин?
Защото той направил няколко много важни за Китай неща. Въвел обща писменост, така че говорещите различни диалекти да се разбират. Въвел еднакви монети, с които държавите да се разплащат по-лесно. И еднакви размери на оръжията, така че армията станала по-силна и по-добре въоръжена. Всички тези негови идеи оцелели и се запазили и в следващите китайски империи. Да, така става често в историята. Никой не е само положителен или само отрицателен герой.
Защо говорим за това сега?
Защото гробницата на Цин е като книга, която историците продължават да разлистват лист по лист. Задачата им е трудна, защото всъщност сега „се учат да четат“. С всяка нова фигура, която откриват, те си правят важни изводи – как са направени тези 8000 войници, колко работници са били нужни, как са живели съвременниците на император Цин. Наскоро историците откриха и фигура на военен предводител – оръжието му било цветно и богато украсено, а ръцете – скръстени по необичаен начин. Дали е бил ръководител на отряд? Или пък генерал? Може би ще ни покаже следващата страница от книгата – следващата археологическа находка. Защото, както казахме в началото, миналото е пълно с добри истории, нужно е само малко усилие, за да ги разчетем.
Да бих отишла там защото искам да видя ВЕЛИКАТА КИТАЙСКА СТЕНА.
Колко е интересно да търсиш едно а да откриеш съкровище.