Всички български деца са чували за Баба Марта. Това хем е месец март, хем е една баба с доста променлив характер – ту се ядосва, ту се смее. Също като мартенското време – ту е топло и слънчево, ту вали дъжд. Или пък сняг. И после пак.
Да, знаеш за Баба Марта, но дали знаеш за нейните братя – Голям Сечко и Малък Сечко?
Ако се досети, че говорим за месеците януари и февруари, поздравления!
Вероятно се сещаш и защо са "голям" и "малък" – януари е големият, защото има повече дни (31), а февруари е малкият – само с 28, през високосна година – 29.
Но защо са "сечковци"? Ами от думата "сека".
Някога през зимата хората са секли дърва, за да се топлят. Но и самата работа "секвала" – твърде студено е да се трудиш на полето, а повечето хора са работели като земеделци. Разбира се, къщната работа не секвала – да се грижиш за животните, да цепиш дърва, да поправиш нещо счупено, да ошеташ, да наготвиш, да шиеш и бродираш... Мъжете и жените имали различни задачи. Като цяло обаче януари бил време да стоиш на топло, да мяташ дърва в огъня и да празнуваш. Неслучайно тогава има толкова имени дни. И да разказваш истории!
Ние ти предлагаме да прочетеш как двамата братя, Голям Сечко и Малък Сечко, ядосали сестра си Марта. И защо тя ту се гневи, ту омеква и им прощава.
Или пък да се запиташ какво ли би било, ако официално наричахме така месеците януари и февруари. "Кой ден сме днес, ученици?" "Десети Голям Сечко, госпожо!"
Всъщност не е толкова невероятно! Старото славянско име на януари било "сечен". И други месеци имали интересни имена, например март бил "брезен", а октомври "листопад".
И сега в някои славянски страни с език, близък до нашия, тези имена се използват. Ако идеш през октомври в Хърватия, ще видиш плакати с "Листопад 2025" – не, нямат специален фестивал за падането на листата, просто обявяват какви събития ще има през октомври! Януари си е "сичен" в Украйна; февруари е "лютий", март е "брезен", април – "китен", май – "тревен", юни – "червен", юли – "липен"... Явно там липите цъфтят маалко по-късно, отколкото при нас!
А откъде идва "януари"? От Древния Рим. Римляните почитали бог Янус, покровител на началата и на преминаването от едно нещо в друго, на вратите, на ключалките, на преходите... Често го изобразявали с две лица – едното гледа напред, другото – назад.
Точно както и ние през януари хем гледаме към изминалата година, хем правим планове за новата. Други римски месеци били кръстени на други богове.
А къде е отишла думата "сечко" в българския език? Така наричаме едно бръмбарче! Ето този приятел тук се казва голям дъбов сечко. Интересно какво ли прави през януари!
Да, знаеш за Баба Марта, но дали знаеш за нейните братя – Голям Сечко и Малък Сечко?
Ако се досети, че говорим за месеците януари и февруари, поздравления!
Вероятно се сещаш и защо са "голям" и "малък" – януари е големият, защото има повече дни (31), а февруари е малкият – само с 28, през високосна година – 29.
Но защо са "сечковци"? Ами от думата "сека".
Някога през зимата хората са секли дърва, за да се топлят. Но и самата работа "секвала" – твърде студено е да се трудиш на полето, а повечето хора са работели като земеделци. Разбира се, къщната работа не секвала – да се грижиш за животните, да цепиш дърва, да поправиш нещо счупено, да ошеташ, да наготвиш, да шиеш и бродираш... Мъжете и жените имали различни задачи. Като цяло обаче януари бил време да стоиш на топло, да мяташ дърва в огъня и да празнуваш. Неслучайно тогава има толкова имени дни. И да разказваш истории!
Ние ти предлагаме да прочетеш как двамата братя, Голям Сечко и Малък Сечко, ядосали сестра си Марта. И защо тя ту се гневи, ту омеква и им прощава.
Или пък да се запиташ какво ли би било, ако официално наричахме така месеците януари и февруари. "Кой ден сме днес, ученици?" "Десети Голям Сечко, госпожо!"
Всъщност не е толкова невероятно! Старото славянско име на януари било "сечен". И други месеци имали интересни имена, например март бил "брезен", а октомври "листопад".
И сега в някои славянски страни с език, близък до нашия, тези имена се използват. Ако идеш през октомври в Хърватия, ще видиш плакати с "Листопад 2025" – не, нямат специален фестивал за падането на листата, просто обявяват какви събития ще има през октомври! Януари си е "сичен" в Украйна; февруари е "лютий", март е "брезен", април – "китен", май – "тревен", юни – "червен", юли – "липен"... Явно там липите цъфтят маалко по-късно, отколкото при нас!
А откъде идва "януари"? От Древния Рим. Римляните почитали бог Янус, покровител на началата и на преминаването от едно нещо в друго, на вратите, на ключалките, на преходите... Често го изобразявали с две лица – едното гледа напред, другото – назад.
Точно както и ние през януари хем гледаме към изминалата година, хем правим планове за новата. Други римски месеци били кръстени на други богове.
А къде е отишла думата "сечко" в българския език? Така наричаме едно бръмбарче! Ето този приятел тук се казва голям дъбов сечко. Интересно какво ли прави през януари!
Мисля, че месеците са имали много интересни имена.
Едно време хората са се занимавали предимно със земеделие и през месец Януари ( Голям Сечко) и месец Февруари ( Малък Сечко) предимно са били по къщите си и са секли дърва от където идват и имената им.
Хареса ми статията. Научих интересни неща.
Много е интересно прочетете.
Тази статия е уникална.Накара ме да науча още повече информация.
Много интересно.
Много ми хареса разказа Голям сечко и Малък сечко.
В миналото месеците са имали приказни имена
Интересна