Позната ли ви е тази песничка?
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на тебе ли ще се дам!
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на тебе ли ще се дам!
Това е песничката на житената питка, която е известна и като дядовата питка. Може би се чудите какво общо има тя с Коледа? Ами тя е нещо като братовчедка на джинджифиловото човече! И двете ги опича една баба, но те оживяват! Скачат от тавата и тръгват на приключения.
Но приключенията на джинджифиловото човече съвсем не са безопасни! То ухае толкова изкушаващо и има хрупкава коричка... Затова всяко животно, което го зърне, иска веднага да го схруска. „Не можете да ме хванете!“, припява обаче човечето с весел глас, подскачайки по пътя си. И с право – никой не успява! С ум и ловкост то се изплъзва от всякакви лапи и зъби.
Самоувереността му расте с всяка крачка! И точно когато решава, че никой, ама никой не може да го надхитри... Е, тогава се появява лисицата. И го хваща... Тази история всъщност имала урок за децата – да не се доверяват лесно на непознати.
За първи път приказката за джинджифиловото човече се появила през 1875 г. в детско списание в Америка. Но този мотив е много по-стар! Срещаме го в различни страни по света. У нас, както казахме, бяга житената питка. В Германия и Норвегия е палачинка, а в Унгария – кнедличка. А защо точно джинджифилово човече? Защото джинджифилът е подправка, която затопля. Затова е толкова свързана със зимата.
А ако искате сами да си опечете хрупкави човечета, ето една рецепта от миналия ни коледен календар.
Но приключенията на джинджифиловото човече съвсем не са безопасни! То ухае толкова изкушаващо и има хрупкава коричка... Затова всяко животно, което го зърне, иска веднага да го схруска. „Не можете да ме хванете!“, припява обаче човечето с весел глас, подскачайки по пътя си. И с право – никой не успява! С ум и ловкост то се изплъзва от всякакви лапи и зъби.
Самоувереността му расте с всяка крачка! И точно когато решава, че никой, ама никой не може да го надхитри... Е, тогава се появява лисицата. И го хваща... Тази история всъщност имала урок за децата – да не се доверяват лесно на непознати.
За първи път приказката за джинджифиловото човече се появила през 1875 г. в детско списание в Америка. Но този мотив е много по-стар! Срещаме го в различни страни по света. У нас, както казахме, бяга житената питка. В Германия и Норвегия е палачинка, а в Унгария – кнедличка. А защо точно джинджифилово човече? Защото джинджифилът е подправка, която затопля. Затова е толкова свързана със зимата.
А ако искате сами да си опечете хрупкави човечета, ето една рецепта от миналия ни коледен календар.
Забавно
Тя беше забавна и поучителна
Забавно.
беше невероятно.
Не бива да си мислим, че са добронамерени.
Че джинджифиловото човече е остроумно
Че джинджифиловото човече е почти еднакво с житената питка