Когато говорим за проблемите на момичетата в класа, обикновено става въпрос за неща, които влияят преди всичко на психиката. Когато става въпрос за момчета обаче, възрастните често се намесват едва когато се стигне до бой, до физическа саморазправа.
Защо тогава е твърде късно и какви други грешки допускат големите, ще разберем в разговор с училищната психоложка Анет Маринова.
 

Училищните правила не отчитат нуждата от движение

Всички деца се нуждаят от движение. Особено между началното училище и пети клас. Тогава детето расте и тялото му се променя. При момичетата по-често има възрастни, които да им помогнат да говорят за промените. При момчетата обаче няма. Никой не обяснява как се променят, когато растат, защо изпитват нужда да тичат, да скачат, да изразходват енергия.

Училищните правила обаче обикновено са свързани с „кротуване“ на чина. Дори в междучасието не е разрешено да тичаш! Тези правила са трудни за следване и по-енергичните деца ги нарушават. Някои намират решение в сбутванията, сборичкването често пъти се вижда от тях като „игра“ – и когато учителят реагира, момчетата често казват: „Играем си“. Тогава училището и класът им приписват ролята на „нарушители“ и това може да се превърне в начин, по който те самите мислят за себе си.
 

Скритите удари

Когато се стигне до бой, обикновено има два варианта. В единия става въпрос за откровен тормоз, тоест някой се опитва да установи надмощие чрез насилие. Това трябва да се прекрати моментално. В другия става въпрос за реакция на някаква реална или въображаема обида. Много е болезнено да те засегнат „на чест“, особено на „сцена“, пред съучениците. Чувството за унижение се преживява като несправяне.

В добрия случай имаш учител, който ще се намеси. Ще покаже достатъчно ясно, че момчетата също не са от камък и думите не са без значение. Такова поведение предизвиква доверие у децата.
За жалост обаче, има учители, които не се интересуват какво става в междучасията – „Сами се оправяйте!“. Ако децата се обърнат към тях за разрешаване на някакъв спор, те гледат да го разрешат най-бързо – например като заплашат с наказание. Остава усещане за несправедливост и децата губят доверие в търсенето на интелигентно решение. Рискът от реакция към другите става висок.
 

Реакцията на родителите

Много е трудно да си родител в тази ситуация. Няма училище, в което да те учат какво да правиш, ако детето ти се върне ударено. Това е много емоционален момент – всеки иска да си защити детето. Но с емоциите могат да се получат и грешки.
Вариант 1: „Игнорирай ги!“ Детето често не знае какво значи това. Да „не обръщаш внимание“, но как? Дали ще помогне? Понякога. Ако другата страна е целяла да предизвика реакция. Но може да търси реакциите на останалите в класа. Тогава „игнорирането“ няма да помогне.
Вариант 2: „Удари го и ти.“ Всички знаем докъде стига това. Родителите превръщат боя в нещо нормално! Така се получава ужасен климат в класа. И никой не може да бъде спокоен за физическата си сигурност. Да не говорим, че по този начин детето също става „побойник“ и при следващата случка също ще бъде виновно и наказано от училището.
Вариант 3: Родителите се изпокарват в своята група във Вайбър. Опитът показва, че родителските групи всъщност са вредни, споделя психоложката. Те започват като място за предаване на информация, но почти винаги конфликтите от класа се пренасят там и се задълбочават. А когато родителите са скарани, те пречат, а не помагат на децата да се сдобрят.

Какво помага?

Потърсете учител (директор, училищен психолог и др.), който има доверието на децата. Помолете го/я да изслуша и двете страни. За децата е важно да изложат своята гледна точка, да бъдат чути. Всеки би се почувствал жертва на несправедливост, ако бъде наказан, без да бъде изслушан. А когато и двете страни имат възможност да говорят, децата имат шанс да се поставят на мястото на другия. Важно е възрастният да ръководи добре такава среща, за да осигури правото на всяко дете да бъде изслушано без прекъсвания и пререкания. Това е методът на т.нар. „помирително правосъдие“, за което ще ви разкажем в специална статия.
 
В България, като част от ЕС, също има приети мерки за борба с тормоза в училище. В диалога си с училищното ръководство родителите биха могли да обсъдят и мерките, предвидени в различни документи на инспекторатите, например този "Механизъм за противодействие на тормоза и насилието", приет от Столичния инспекторат.