
Може би вече сте чули, на 29 септември един астероид навлезе в земната орбита и придърпан от земната гравитация, се превърна в малка „луна“. Но какво всъщност значи „минилуна“? Можем ли да я видим нощем? Предизвиква ли тя миниприливи и миниотливи? Ще отговорим на тези въпроси един по един.
Астероидът 2024 PT5 вече кръжи около Земята, описвайки почти пълен кръг (по-скоро нещо като подкова). Но нашата любима стара Луна няма причини да се безпокои, че някой ще я засенчи. Тя превъзхожда малкия спътник значително в размерите си – Луната е широка около 3500 км, а астероидът 2024 PT5 – едва 10 метра. Затова и няма шанс да видим минилуната с просто око или дори с любителски телескоп. Поради скромния си размер тя няма как да влияе на Земята, както го прави истинската Луна. И няма да предизвика и най-миниатюрния прилив в нашите морета и океани. В следващите 2 месеца ще я изучават и наблюдават единствено учените – с тяхната свръхмощна техника. А ние ще се занимаем с други въпроси като...
Какво всъщност са астероидите?
Астероидите не са нито планети, нито звезди. Все пак приличат малко повече на планети, защото представляват парчета скала. И защото обикалят около Слънцето, точно като осемте планети на Слънчевата система. Някои астероиди са големи колкото прашинка. Други са широки десетки километри. А най-големият познат астероид е дълъг цели 500 километра – долу-голе колкото е ширината на България от край до край. Повечето големи астероиди са се настанили между планетите Марс и Юпитер, където необезпокоявани си кръжат около Слънцето и образуват така наречения Астероиден пояс. Всъщност, учените смятат, че един от големите астероиди (около 10 км) е навестил Земята преди милиони години. Сблъсъкът е бил там, където днес се намира Мексико. И точно тогава са изчезнали динозаврите. Днес, за щастие, големите астероиди са далеч и ние предпочитаме да си стоят там където са – около Марс.
Може ли всеки астероид да стане мини-луна?
Съвсем не. За да започне обиколката си около Земята, астероидът трябва да мине достатъчно близо и да бъде привлечен от Земната гравитация. Също така трябва да се движи сравнително бавно. Разбира се, „бавно“ в космическия смисъл на думата означава с около 3 540 км/ч. Ако скоростта на астероида е по-голяма, той просто ще навлезе в Земната атмосфера и ще изгори. Ще изгори красиво и ние на Земята ще го видим като голямо горящо кълбо. Но няма да стане мини-луна.
От какво е направен 2024 PT5?
Като повечето астероиди, 2024 PT5 е скала (съдържа силиций, магнезий и калций, но с тези съставки ще се запознаеш по-късно в часовете по химия). Някои по-специални астероиди съдържат различни метали като желязо и дори злато, но 2024 PT5 не е от тях. За щастие, не е и остатък от комически кораб. Длъжни сме да уточним това, защото често се случва астрономите да бъркат части от спътници и ракети с астероиди. Но днес учените вече са събрали достатъчно данни за 2024 PT5 и знаят, че е просто скала, която е приближила Земята на точното разстояние, с точната скорост.
Това ли е първата „мини-луна“ на Земята?
Съвсем не. Всъщност „мини-луните“ са доста обичайно явление. Астероиди са „гостували“ на Земята и през 2020 и 2022 година. Някои са ни посещавали два пъти, други са се задържали около Земята за цяяяла една година. А защо тогава учените се вълнуват толкова много от всяка „мини-луна“? Краткият отговор е „Защото Земята е част от Космоса“. А това означава, че трябва да познаваме този наш необятен дом. Трябва да познаваме и законите, които движат астероидите, в случай че някой от тях реши да си направи неочаквана среща с нас. Всъщност учените са вече добре подготвени – системата от телескопи ATLAS прави точно това, предупреждава за астероиди, летящи към нас. Но вълнението на учените идва и от чистото любопитство! Астероидите все пак мога да бъдат разглеждани като много, много малки планети-джуджета. Затова колкото повече опознаваме тях, толкова повече научаваме и за самите нас.
Беше интересна статия.